О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
Гр.София, 18.11.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4514 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Б. срещу решение №.338/8.06.15 по г.д.№.332/15 на Пазарджишки окръжен съд – с което е потвърдено решение №.109/13.02.14 по г.д.№.2942/14 на Районен съд Пазарджик.
Ответната страна МБАЛ [фирма] оспорва жалбата; прави възражение за прекомерност на платения от касатора адвокатски хонорар.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ. Посочил е, че работникът не отговаря на променените изисквания за длъжността „охранител”, доколкото видно от приложеното ЕР ТЕЛК му е определена 57% трайно намалена работоспособност /с отбелязване, че работата, която лицето изпълнява в момента – охранител, е подходяща без нощен труд/, а съгласно изменение на чл.27 от Закона за частната охранителна дейност /ДВ бр.43/7.06.11г./ и връчената му на 30.05.14г. нова длъжностна характеристика /променена в съответствие с изискванията на закона/, е въведено изискване за заемане на длъжността „лицето да е физически и психически здраво”. Отразил е, че при това положение визираното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.11 КТ е налице. От друга страна, самата заповед, макар и да не съдържа изрично посочване на кое конкретно изискване работникът не отговаря, включва посочване на основанието за прекратяване – с цифрово и текстово изражение, няма записани две основания, които да са несъвместими заедно, а на практика ищецът е бил предварително уведомен за основанието предвид връчената му на 30.05.14 нова длъжностна характеристика, в която се съдържа новото изискване лицето да е физически и психически здраво. Същевременно работодателят е предприел действия във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение от момента, от който е узнал за наличието на решението на ТЕЛК, като е спазил и изискванията за предварителна закрила на чл.333 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за развитието на правото и точното приложение на закона: „Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ, или е достатъчно еднозначното позоваване на чл.328 ал.1 т.11 КТ, цифрово и текстово, и връчване на нова длъжностна характеристика с измененията?” /чл.280 ал.1 т.2 ГПК – реш.№.476/4.04.12 по г.д.№V1413/10, ІV ГО на ВКС, реш.№.346/23.07.10 по г.д.№.468/10, ІV ГО на ВКС, реш.№.215/8.07.10 по г.д.№.166/09, ІV ГО на ВКС/; 2.„Има ли правно значение към законността на уволнението по чл.328 ал.1 т.11 КТ връчването на длъжностна характеристика на работника, представляваща предварително уводомление за основанието за уволнение?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
М. въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата, когато разрешението е в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос – като ако по прилагането на определена правна норма съществува противоречива съдебна практика, която вече е била уеднаквена с тълкувателно решение или решение по реда на чл.291 ГПК, и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени ГПК/т.4 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че визираните по-горе основания на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са налице. Във връзка с първия въпрос е налице задължителна практика на ВКС, в това число цитираната /реш.№.346/23.07.10г. по г.д.№.468/09, реш. №.28/26.02.2014г. на ВКС по г.д.№.2917/2013, IV ГО/, съобразно която във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва; от значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение; при противоречие между обосновката на заповедта и посочената правна квалификация /цифровото изражение/ определящо е изложението на фактите; няма пречка мотивите да се изчерпват и с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания. В случая в заповедта цифрово и текстово е посочено основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение, без да е налице противоречие между тях и без това основание да включва няколко отделни хипотези. При това положение съдържанието й покрива изискванията за редовността й от формална страна. Връчването на нова длъжностна характеристика, съдържаща промените изисквания, е от значение за уведомяването на работника относно променените изисквания /респективно за изпълнението на задължението на работодателя по чл.127 ал.1 т.4 КТ/, не и за законнотта на уволнението – която е обусловена от наличието или липсата на обективния факт отговарял ли е той на нововъведените изисквания. В горния смисъл – относно липсата на обусловеност на законността на уволнението от връчване на длъжностна характеристика, предвид втория въпрос, също е налице задължителна практика на ВКС /реш.№.215/8.07.10 по г.д.№.166/09, ІV ГО на ВКС/, която настоящият състав споделя. При тово положение въззивният съд не е постановил решението си в противоречие, а в съответствие с цитираната по-горе вече налична и уеднаквена задължителна практика. Поради това и предпоставките на чл.280 ал. т.2 и т.3 ГПК във връзка с поставените въпроси не са налице и касация не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.338/8.06.15 по г.д.№.332/15 на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: