О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
София, 11.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 402/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. М., действаща като [фирма], приподписана от упълномощен адвокат, против решението от 15.04.2009 г. по гр.д. № 227/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д възз. състав, с което е обезсилил решението от 16.11.2007 г. по гр.д. № 22392/2003 г. на Софийски районен съд, с което по иск на касатора срещу ТПК „Д. Б.” и С. А. Н. с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД е прогласена нищожността на сключен между ответниците договор за продажба на недвижим имот с нот.акт № 498 от 01.09.1999 г. поради противоречие с чл. 17 ал. 2 т. 9 и чл. 20 ал. 2 ЗК /отм./ и е оставено без уважение искането за отмяна по реда на чл.431 ал. 2 ГПК /отм./ на нотариалния акт, и е прекратил производството по делото, и е присъдил на ответниците разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Свързва се с въпроса за задължението на съда за преценка на целия доказателствен материал относно изложените в исковата молба основания за нищожност на договора за продажбата. В подкрепа на твърдяното противоречие с практиката на ВКС е приложено решение № 1233/26.10.1999 г. по гр.д. № 612/1999 г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че необсъждането на релевантни за делото по иск по чл.71 ТЗ факти и доказателства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска като неоснователен.
Ответниците ТПК „Д. Б.” и С. А. Н. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, в писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Позоваването на посоченото решение на тричленен състав на ВКС, постановно по реда на отменения ГПК, насочва към основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- решаван противоречиво от съдилищата един и същ въпрос, а не към основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което има предвид задължителната практика- ППВС, ТР на ОСГК на ВС, ТР на ОС ГК и ТК на ВКС, решения по реда на чл. 290 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на първата инстанция е недопустимо, защото с него искът на нищожност е уважен на непредявено по надлежния ред основание- липса на необходимия кворум за вземане на решение за продажбата от ОС на ТПК „Д. Б.”, какъвто иск е легитимирано да предяви само лице, чиито права са засегнати от евентуалното нарушение- кооперацията продавач или неин член, но не и трето лице, външно на кооперацията и неучастващо в сделката, каквато е ищцата, и на следващо място предявеният иск за нищожност на договора за продажба е преклудиран от силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 3085/2002 г. на СГС , с което е уважен ревандикационния иск по чл.108 ЗС, предявен от С. Н. срещу И. М., по който правото на собственост на ищцата е основано на същия договор за продажба, и ответницата по това дело е следвало да изчерпи всички възражения срещу претендираното от ищцата право на собственост, вкл. и правоизключващото възражение за нищожност на договора Поставеният от касатора в изложението му по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос няма отношение към решаващия извод на съда за недопустимост на предявения иск. Приложеното към изложението решение на ВКС касае задължението на съда за обсъждане на фактите и доказателствата, които са от значение за преценката относно основателността на предявен иск, който е допустим, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай. . Не е налице противоречиво разрешаване на сочения от касатора процесуалноправен въпрос в решението на ВКС, на което се позовава. Затова не е налице основанието за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.04.2009 г. по гр.д. № 227/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д възз. състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: