О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1101
С., 24.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 702 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от ищците В. Н. М. и Н. Н. М. чрез пълномощника им адвокат В. Д.-Г. и от ответника Г. Н. М., чрез пълномощника му адвокат Т. Д., против решение № 1747 от 30.10.2009 г., постановено по гр.д. № 298 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 114 от 3.07.2007 г. по гр.д. № 3373/2004 г. на Районен съд-Пловдив в частта по извършване на делбата чрез публична продан и за отхвърляне на предявения от Г. Н. М. по реда на чл.286 ГПК /отм./ иск за заплащане на сума в размер на по 389.16 лв. от В. Н. М. и Н. Н. М. и е постановено друго за извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК /отм./ чрез предоставяне в дял на Г. Н. М. на апартамент № 9 на трети жилищен етаж от жилищната сграда, ведно с избено помещение в източното крило на жилищната сграда и второ избено помещение под стълбата, ведно с тавански помещения над последния гредоред и покривна конструкция и посочените идеални части от правото на строеж върху държавно място и от общите части на сградата и предоставяне в общ дял на Н. Н. М. и В. Н. М. на тавански помещения, намиращи се на последния етаж, съставляващи две стаи, антре и клозет заедно с 1/3 ид.ч. от тавански коридор, намиращ се над четвъртия гредоред, обслужващ таванските стаи, присъдени са сумите за уравнение на дяловете и дължимите държавни и местна такса и В. Н. М. и Н. Н. М. са осъдени да заплатят на Г. Н. М. по 389.16 лв. за извършени в имота и описани подобрения през м.октомври-декември 2003 г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът на Г. Н. М. за заплащане на подобрения е отхвърлен за разликата над 389.16 лв. до 860 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска на Н. Н. М. и В. Н. М. срещу Г. Н. М. за заплащане обезщетение за ползване на делбения имот за периода 3.06.2004 г. – 11.05.2005 г. за разликата над 533 лв. до предявения размер от 2000 лв. за всеки. Постъпила е касационна жалба и от Г. Н. М. против решение № 77 от 20.01.2010 г., постановено по гр.д. № 298/2008 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е допуснат поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1747 от 30.10.2009 г. по същото дело относно дължимите от всеки съделител суми за уравнение на дяловете.
Ищците В. Н. М. и Н. Н. М. атакуват въззивното решение в частта, с която към възложения им дял не са определени съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а в дела на ответника Г. М. са предоставени тавански помещения над съществуващите такива, както и двете избени помещения и е уважен предявения от Г. М. по реда на чл.286 ГПК иск.
Ответникът Г. Н. М. атакува въззивното решение в частта, с която делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК /отм./ вместо неподеляемия имот да му бъде възложен на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и в частта, с която е отхвърлен предявения от него по реда на чл.286 ГПК /отм./ иск до пълния размер.
По основанията за допускане на касационно по жалбата на ищците: същите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Считат, че в противоречие с посочената от тях съдебна практика и указанията в Тълкувателно решение № 96/71 г., ОСГК и Тълкувателно решение № 34/83 г., ОСГК към предоставения им в дял имот не са определени съответните идеални части от общите части на цялата сграда и от правото на строеж към мястото; подпокривното пространство, което е обща част е предоставено на ответника и не са отчетени действалите към момента на обособяване на жилището правила, според които към него трябва да има мазе. В конкретния случай не е налице твърдяната противоречива съдебна практика. От една страна съдът е приел, че таванските помещения са били обособени като жилище преди 17.05.1963 г., т.е. същите са самостоятелен обект на правото на собственост и ги е възложил в самостоятелен дял, а другия самостоятелен обект е възложил в дял на ответника съобразно наличната по делото индивидуализация, отразена и в решението по допускане на делбата т.е. не е постановено разделяне при условията на чл.39, ал.2 ЗС и съответно изводите съответстват на препоръчителните указания в Тълкувателно решение № 96/71 г., а останалите решения, даващи тълкуване кога подпокривното пространство е обща по естеството си и кога по предназначението си част и как може да се промени предназначението му във втория случай и за акцесорния характер на общите части спрямо самостоятелния обект на вещно право, са неотносими
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същество е обосновано с наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, като касаторът счита, че точното прилагане на закона е един от аспектите на развитието на правото, който може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Липсва формулиран правен въпрос и обосновка, че разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, че е налице непълнота на закона или същия е неясен или противоречив и с оглед създаване съдебна практика по прилагането му или нейното осъвременяване, каквото е приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищците В. Н. М. и Н. Н. М..
По основанията за допускане на касационно обжалване по жалбите на ответника Г. Н. М.: същият се позовава на наличие на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, но доколкото липсва представена задължителна практика на ВС или на ВКС, следва, че се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва обаче формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК. Доводите, касаещи изводите на съда, че таванските помещения са обособени като жилище преди 17.05.1963 г. и съставляват самостоятелен обект на вещни права /че не е изследвано дали жилището служи за задоволяване на остра жилищна нужда, неправилно и превратно тълкуване на свидетелските показания, вместо да се приеме, че имотът е неподеляем/, по същество са свързани с касационните основания „необоснованост” и „неправилно приложение на материалния закон/ по чл.281, т.3 ГПК. Доводите, касаещи отказа на съда да отложи делото в последното съдебно заседание, поради служебен ангажимент на процесуалния му представител в участие в семинар, за което страната научила непосредствено преди деня на съдебното заседание, както и относно приетата на 24.09.2009 г. експертиза, по която вещите лица не са правили оглед, съставляват твърдения за допуснати „съществени процесуални нарушения”, т.е. касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Въз основа на тези доводи касационният съд преценя законосъобразността на въззивното решение, но същите не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, а съответно не е удостоверено противоречие на атакуваното решение с приложените към касационната жалба съдебни решения.
Липсва формулиран правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основание по чл.280 ГПК и в касационната жалба против решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Макар касаторът да твърди наличие на противоречива съдебна практика, такава не може да се установи, тъй като доводите са свързани изцяло с касационното основание „неправилност” на решението – съдът е изхождал изцяло от онова, което е посочено в мотивите, но в случая поправките излизат извън обсега на очертаната в мотивите на съда цифрова и стойностна обоснованост, а изменение в размера на конкретните суми следва да бъде реализирано в производството по обжалване на решението.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбите на ответника Г. Н. М..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1747 от 30.10.2009 г. и на решение № 77 от 20.01.2010 г., постановени по гр.д. № 298 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: