О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
С. , 18.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………….
гр.дело N 3652/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. В. със съд. адрес в [населено място], подадена от адв. Сн. Е. от АК-Я., против решение № 82 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 90/2015 г. на Шуменския окръжен съд изцяло – както в частта, с която е потвърдено решение № 889 от 27.11.2014 г. по гр.д. № 3373/2013 г. на Шуменския районен съд в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ до размер на 41,78 лева, така и в частта, с която е отменено това решение и е отхвърлен иск на касаторката за заплащане на сумата 3 263, 19 лева, съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.10.2010 г. – м. 01.2013 г. и за сумата 135, 81 лева, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с лихви и разноски – искове с правни основания чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ. К. твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Ал. А. от АК – В. поддържа, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Поддържа също така, че не са налице основно и допълни основания за допускане на касационно обжалване, тъй като изложението не е съобразено с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Излага и съображения и по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационното производство, но не представя доказателства за направата им.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта по иска с правно основание чл.128 КТ, който е предявен за 6840 лева. Жалбата не подлежи на касационно обжалване в частта по иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е с цена 300 лева, както и за присъждане на мораторна лихва върху него, на основание чл.280, ал.2 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване в допустимата част Върховният касационен съд взе предвид следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени допълнителните основания за допускане на обжалването, но от съдържанието му може да се извлече позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 от ГПК при формулирани въпроси, както следва:
1. Каква е задължителната форма и съдържание, установяваща изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен отпуск. Какви са допустимите доказателствени средства за това. В чия доказателствена тежест е установяването на изплащането на трудово възнаграждение. При неспазване на задължителната форма и при липса на основание, следва ли ответникът да доказва основанието за получаване на суми по банкова сметка.
2. Допустимо ли е извършване на прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение без да е установено конкретно основание и размер за възникнало насрещно вземане, както и допустимо ли е това да се извършва срещу несеквестируемата част от вземането за трудовото възнаграждение. Валидно ли е такова прихващане без конкретизация на основание, размер и при липса на мотиви в тази насока в съдебния акт.
За да отхвърли иска на служителката в обжалваната част съставът на въззивния съд е приел, че с искане от 30.01.2013 г. касаторката-ищца е заявила, че желае дължимите й суми да се изплащат по банков път и е посочила банковата сметка, по която работодателят-ответник е превел претендираната сума. В банковия превод не е посочено основание за плащането, но ако кредиторката твърди, че съществува и друго задължение на ответника извън това за трудово възнаграждение, което е предмет на разглеждане, нейна е доказателствената тежест за установяване наличието на такова, за да може да се съобрази редът за погасяване на задълженията по чл.76 ЗЗД. Посочил е съдебна практика.
В отговор на първия въпрос трябва да се има предвид, че е налице задължителна практика на ВКС, съдържаща се в цитираните от въззивния съд решения по чл.290 ГПК № 141 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 2715/2008 г. на ІV г.о. и № 89 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2013 г. на ІV г.о. В тях е посочено, че ако в документа, материализиращ извършено плащане на работника или служителя, не е посочено основание за това плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже основанието за получаване на сумата. В противен случай получената сума подлежи на връщане като дадена без основание. В този смисъл е и решение № 746 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 727/2009 г. на ІV г.о., а установената еднопосочна съдебна практика трябва да се сподели. Възможността за изплащане на трудовото възнаграждение по банков път е изрично уредена в чл.270, ал.3, изр. посл. КТ, стига работникът или служителят да е направил писмено искане за това.
Вторият въпрос не се нуждае от обсъждане на никое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Той не съответства на данните по делото, съобразно които прихващане е извършено не с трудово възнаграждение, за което вече се посочи, че е изплатено по банков път, а с обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази част решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска по чл.224, ал.1 КТ е под 5 000 лева.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на данни и доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 90/2015 г. на Шуменския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.128 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ същата жалба в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД поради процесуална недопустимост – чл.280, ал.2 ГПК.
Определението по абзац втори от диспозитива на решението може да се обжалва от касатора пред друг 3-членен състав на ВКС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.