5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
София,07.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 695/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И. България” З. – [населено място], срещу постановеното от Окръжен съд – Бургас определение № ІІ-1120 от 02.05.2012 г. по в. ч. гр. д. № 812/2012 г., с което е отменено определение № 111 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 44/2012 г. на Районен съд – Средец за прекратяване на производството по предявения от М. Х. М. против „И. България” З. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и за изпращането му по подсъдност на Районен съд – София, и делото е върнато на Районен съд – Средец за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Поддържа доводи, че въззивният съд е тълкувал разширително разпоредбата на чл.113 ГПК като е приел, че третото увредено лице – ищец по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, се явява потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ и в това качество се ползва от уредената в чл.113 КЗ специална изборна местна подсъдност. Излага съображения, че в хипотезата на предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ изборната подсъдност по чл.113 ГПК не може да дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК поради това, че не се касае за иск на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /З./, насочен към установяване или преустановяване на нарушения на права, закриляни от този закон.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса : „Може ли трето увредено лице да бъде квалифицирано като потребител на застрахователна услуга по смисъла на Кодекса за застраховането и спрямо него да бъде приложена нормата на чл.113 ГПК.”. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че обжалваното определение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 649/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 377/2010 г. на І т. о. и определение № 3/10.01.2012 г. по ч. т. д. № 852/2011 г. на І т. о.
Постъпила е и частна жалба от „И. България” З. срещу определение № ІІ-160 от 21.06.2012 г., с което по реда на чл.248 ГПК Окръжен съд – Бургас е осъдил дружеството да заплати на насрещната страна разноски за производството по чл.274 ГПК в размер на 250 лв. В частната жалба се навеждат оплаквания, че разноските са присъдени в нарушение на чл.78 ГПК и чл.81 ГПК, тъй като с определението от 02.05.2012 г. не е сложен край на делото, а същото е върнато на първоначално сезирания съд за по-нататъшни процесуални действия.
Ответникът по жалбите М. Х. М. от [населено място], обл. Б., не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
По частната касационна жалба на „И. България” З. :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение и да върне делото на Районен съд – Средец за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от М. М. срещу „И. България” З. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, Окръжен съд – Бургас е приел, че след като ищецът се е позовал изрично на разпоредбата на чл.113 ГПК и е упражнил признатото с нея право на избор на местна подсъдност, предявявайки иска си пред съда по своя постоянен и настоящ адрес, общата местна подсъдност по чл.105 ГПК е дерогирана и направеният от ответника – застраховател отвод за местна неподсъдност на спора е неоснователен. Въззивният съд е препратил към практиката в определение № 474/05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с която е аргументирал становището, че в качеството си на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ третото увредено лице – ищец по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, може да се ползва от изборната подсъдност по чл.113 ГПК и няма основание за препращане на делото на Районен съд – София като съд по седалище на ответника.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос за приложимостта на въведената с чл.113 ГПК специална местна подсъдност към иска на третото увредено лице по чл.226, ал.1 КЗ отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по направения от ответника отвод за местна неподсъдност на делото.
Не е осъществена обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е обосновано искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по релевантния за делото процесуалноправен въпрос в съответствие с формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС, намерила израз в определение № 474/05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ІІ т. о., определение № 214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на ІІ т. о., определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 268/09.04.2011 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ІІ т. о., определение № 758/94.10.2011 г. по ч. т. д. № 622/2011 г. на ІІ т. о., определение № 245/01.03.2011 г. по ч. т. д. № 18/2011 г., определение № 913/18.10.2012 г. по ч. т. д. № 800/2012 г. на ІІ т. о., определение № 813/24.09.2012 г. по ч. т. д. № 579/2012 г. на ІІ т. о. и др. В цитираните определения е прието, че специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ от третото увредено лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”; третото увредено лице притежава качеството „потребител на застрахователни услуги” по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ и в това качество може да упражни признатото в чл.113 ГПК право на избор на местна подсъдност като предяви прекия иск срещу застрахователя пред съда по своя постоянен или настоящ адрес; ако правото на избор бъде упражнено, специалната подсъдност по чл.113 ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл.105 ГПК. Съобразяването на задължителната практика при постановяване на обжалваното определение прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отклонението на определението от практиката в сочените от жалбоподателя определения – определение № 649/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 377/2010 г. на ВКС, І т. о., и определение № 3/10.01.2012 г. по ч. т. д. № 852/2011 г. на ВКС, І т. о., не може да се подведе под хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Действително, в определенията е изразено разбиране за неприложимост на специалната подсъдност по чл.113 ГПК към прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, но даденото с тях разрешение е изолирано, не се поддържа от останалите състави на Търговска колегия при ВКС и следва да се счита за изоставено с постановените впоследствие определение № 913/18.10.2012 г. по ч. т. д. № 800/2012 г. на ІІ т. о. и определение № 813/24.09.2012 г. по ч. т. д. № 579/2012 г. на ІІ т. о.
По частната жалба на „И. България” З. :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, а по същество е основателна.
Въззивният съд е осъдил частния жалбоподател да заплати на ответника по частната жалба разноски /адвокатско възнаграждение/ за производството по чл.274 ГПК в размер на сумата 250 лв., след като е констатирал, че разноските са поискани своевременно и че е доказано извършването им. Преценил е, че доколкото с определението от 02.05.2012 г. е разрешен окончателно спорът относно подсъдността на предявения по делото иск, ответникът има право да получи разноските.
Определението е неправилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора. В зависимост от акта, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция, съдът се произнася съгласно чл.81 ГПК и по разноските като в случай на постановено решение за уважаване на иска присъжда разноски на ищеца – чл.78, ал.1 ГПК /извън хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК/, а в случай на отхвърляне на иска или на прекратяване на делото присъжда разноски на ответника – чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. Функционалната обвързаност на отговорността за разноски от изхода на спора изключва правото на страните да претендират и получат разноски по повод обжалване на постановени в рамките на висящо исково производство съдебни актове, с които не се слага край на делото чрез разрешаването му по същество или чрез неговото прекратяване. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа в разпоредбата на чл.81 ГПК, която задължава съда да се произнесе по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
С определението от 02.05.2012 г. въззивният съд е разрешил процесуалния спор за подсъдност на предявения иск като е върнал делото на избрания от ищеца първоинстанционен съд за разглеждане на иска. Определението не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Въпросът за правото на ищеца – ответник по частната жалба, на разноски за производството по чл.274, ал.1 ГПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. Ето защо постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № ІІ-160 от 21.06.2012 г., с което частният жалбоподател е осъден да заплати разноски на ответника по частната жалба, следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІ-1120 от 02.05.2012 г. по в. ч. гр. д. № 812/2012 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № ІІ-160 от 21.06.2012 г. по в. ч. гр. д. № 812/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, с което по реда на чл.248 ГПК „И. България” З. е осъдено да заплати на М. Х. М. разноски по делото в размер на 250 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :