О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
С. 06.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4139 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 37 от 26.02.13г. по в.гр.д.№ 12 по описа за 2011г. на Ловешки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 55 от 19.06.12г. по гр.д.№ 260/11г.на районен съд К. и е прекратено производството по делото, като са присъдени следващите се разноски.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. какви са правата на съсобствениците на недвижим имот при опис на идеална част от него, принадлежаща на длъжник, 2.Какво е значението на несеквестируемостта в тази хипотеза? и 3. какви са задълженията на частния съдебен изпълнител по отношение на собствениците – недлъжници?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Предявен иск за прогласяване на нищожност на постановление на съдия изпълнител за възлагане на недвижим имот от 31.08.2009г.по изп.д. № 20078160400182/2007г.на ЧСИ К. от [населено място], с което е обявена Е. Б. за собственик на 1/6ид.ч. от апартамент № 5 в бл.19 вх.Б на@@5@ [населено място]. По това изпълнително дело длъжник е С. Д.. Кредиторката се е снабдила с изпълнителен лист срещу него въз основа на влязло в сила осъдително съдебно решение. В това изпълнително производство длъжникът не е обжалвал предприетите от съдия изпълнителя действия. Впоследствие кредиторът по изпълнителното делото е предявил срещу настоящата ищца иск за делба на същия имот / от който ищцата притежава 4/6ид.ч./ и понастоящем е налице постановен акт за извършване на делба. След влизането му в сила – ищцата е предявила настоящия иск, правният интерес за който е обосновала с допуснати нарушения от страна на частни съдебен изпълнител в изпълнителното производство, който преклудирали възможността й за защита в делбеното производство. Нарушението, на което се позовава е по чл.444 ал.1 т.7 от ГПК – че е продадено несеквестируемо жилище на длъжника Д., т.е. предявява чужди права в процеса.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че иск за прогласяване на нищожност на публична продан и постановление за възлагане е недопустим, освен ако не е предявен на основанията, посочени в чл.490 от ГПК, сред които настоящия случая не попада. Съдът се е позовал на защитата, която законодателя дава на обществения интерес, като е посочил, че в конкретната хипотеза – третото лице /каквато е ищцата за изпълнителното производство/ разполага с възможност за защита чрез иск за собственост, но не и чрез оспорване на публичната продан. Пред вид изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за нарушение на чужди права /на длъжника Д., не на ищцата/,съдът я е оставил без движение с дадени указания. Тъй като ищцата не е отстранила констатираните за първи път от въззивния съд нередовности, последният приемайки, че не следва да се произнася по нередовна искова молба, е прекратил производството по делото и е обезсилил постановения първоинстанционен акт.
При тези мотиви на съда, нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото те не са свързани с решаващите мотиви на съда. Всеки един от поставените три въпроса /касаещи правата на съсобственика- недлъжник на недвижим имот при опис на идеална част от него, принадлежаща на длъжник и за задълженията на частния съдебен изпълнител по отношение на съсобствениците – недлъжници/ касаят съществото на спора, а в случая съдът е преценил производството като недопустимо. Постановеният от него акт е в съответствие с установената практика, съгласно която незаконосъобразност на изпълнително действие по исков ред не може да се установява. Самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на публична продан и на постановление за възлагане, извън случаите, посочени в чл.496 ал.3 от ГПК е недопустим / о-28-2012 на І г.о. по ч.гр.д. № 497/11г.,о-81-2012г.на І г.о. по ч.гр.д.№ 498/2011г., о-471-2012г.на ІV г.о. по ч.гр.д. № 142/12г./. Единствената предвидена възможност в ГПК за оспорване на проданта по исков ред е при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената. Целта е да се стабилизира публичната продан предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника, за да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Този обществен интерес предопределя недопустимостта на иска. Защитата на правата на третите лица е чрез предявяване на иск за собственост, а не чрез оспорване на публичната продан и постановлението за възлагане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 26.02.13г. по в.гр.д.№ 12 по описа за 2011г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.