3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
гр.София, 27.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3971 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОП „К. д.”, [населено място], срещу решение № 117 от 18.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 82 по описа за 2014 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 2095 от 10.12.2013 г. по гр. д. № 5627 по описа за 2013 г. на Русенския районен съд, ІІ граждански състав, за отмяна на заповед № 28 от 8.8.2013 г. на Директора на предприятието за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на П. М. Й..
Касаторът ОП „К. д.”, [населено място], твърди, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Необходимо ли е работодателят да доказва писмено процеса по вземане на решението кое дисциплинарно наказание да наложи, след като е взел предвид всички обстоятелства по чл.189, ал.1 от КТ.
2. Необходимо ли е да се извършва доказване на множеството оплаквания в устна форма от различни граждани, които са взети предвид при налагане на дисциплинарно наказание, за които работодателят е научил в частен разговор с недоволни от предоставеното им обслужване от служителката граждани, които не могат да бъдат призовани пред съда, тъй като работодателят не разполага с писмено оплакване, в което се съдържат техните данни за контакт.
3. Представлява ли достатъчно доказателство за изясняването на случая писмената жалба от гражданската Н., нейните обяснения и жалбата и срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в които се съдържат писмени сведения, от които може да се направи обоснован извод за цялостното поведение на служителката?
4. Въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС, според което при определяне на дисциплинарното наказание следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата П. М. Й. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Русенския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. М. Й. е работила по силата на трудово правоотношение с общинското предприятие като служител на паркинг, събиращ дължимата такса за паркиране. Работодателят и е наложил дисциплинарно наказание „забележка” заради това, че на 23.07.2013 г. е използвала неприемлив език при общуването с гражданите. Нарушението е било описано в жалба от същата дата, подадена от А. Г. Н.. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че назначената за целта комисия е констатирала истинността на изложената в жалбата фактическа обстановка. В обясненията си и в исковата молба за отмяна на дисциплинарното наказание служителката е оспорила извършването на нарушението. В този случай е било в тежест на работодателя да проведе пълно доказване на деянието. За такова доказване не са достатъчни както констатацията на комисията, назначена от работодателя, така и представянето на жалбата по делото. Констатацията представлява всъщност извънсъдебно изявление за изгодни за работодателя факти, извършено от негови служители, а жалбата е писмен документ, съдържащ свидетелски показания. Ето защо е било необходимо да бъдат събрани пред съда показанията на жалбоподателката и/или на очевидец на нарушението на служителката. По делото обаче работодателят е оттеглил искането си за разпит на жалбоподателката, а свидетелят, който е разпитан, не е присъствал на инцидента. При тази фактическа обстановка изводът на съдилищата за недоказаност на нарушението съответства на задължителната практика на ВКС относно тежестта на доказване при налагане на дисциплинарно наказание. Такъв е произтичащият от задължителната практика на ВКС ясен отговор на третия въпрос на касатора, който единствено е от значение за изхода на спора. Ето защо по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Останалите въпроси на касатора не са относими към спора, поради което също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Съдилищата не са поставили като изискване към работодателя да доказва писмено процеса по вземане на решението кое дисциплинарно наказание да наложи, затова отговорът на първия въпрос не обуславя изхода на спора. Не се е стигнало въобще до преценка за тежестта на нарушението, тъй като извършването му не е доказано и следователно четвъртият въпрос също е без значение за делото. Оплакванията в устна форма не са били индивидуализирани като нарушения съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, поради което не могат да обосноват налагане на дисциплинарно наказание. Ето защо отговорът на втория въпрос не обуславя изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд по повдигнатите от касатора въпроси.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 18.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 82 по описа за 2014 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ