О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
С. 04.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 523 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. М. И. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 23 от 8.02.2012г. по в.гр.д. № 502 по описа за 2011г. на Ямболски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 540 от 21.10.2011г. по гр.д. № 163/2011г.на Ямболски районен съд,като е прието за установено,на основание чл.23 ал.1 от СК, по отношение на И. М. И.,че правото на собственост върху недвижим имот:находящ се в [населено място] [улица] представляваща ? ид.ч.от дворно място,цялото от 240кв.м.,съставляващ имот пл.№4979 в кв.63 „а” по плана на [населено място],идентичен с 1/2ид.ч.от ПС с индентификатор 87374.554.121,с площ по скица 256 кв.м.,с трайно предназначение на територията-урбанизирина и начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м.,заедно с построената в него жилищна сграда –еднофамилна с индентификатори 87374.554.235, 87374.554.129, 87374.554.118, 87374.554.119, 87374.554.120 и 87374.554.234 принадлежи на И. Г. И. от [населено място][жк]бл.1 вх.В ет.6 ап.66 с ЕГН [ЕГН] като негово лично имущество.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос за това,кое имущество на съпруга се смята за лично в хипотеза,когато по време на брака е направено дарение на единия съпруг,с което е закупено имущество, презумирано съгласно чл.21 от СК като общо.К. твърди,че по поставения въпрос е налице противоречива практика без да сочи конкретни съдебни решения,които да установяват подобно противоречие.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както нейната допустимост,така и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да счете предявеният иск за основателен,въззивният съд е приел, че процесния имот е закупен по време на брака изцяло с лични средства на ищеца/лично за него дарени от родителите му след изтеглен нарочен заем от 3 000 доминирани лева на 11.12.98г./Изводът си за това, че предоставените средства не са дарени на двамата съпрузи – съдът е обосновал с наличието на „многобройни кореспондиращи си писмени и гласни доказателства”.Те са:удостоверение от Д. с данните за ползвания заем, факта,че на датата,на която е изтеглен заема -11.12.98г.бащата е заплатил лично цената от 3 400 доминирани лева на закупения имот на продавача,за което по делото е представена разписка,както и че заемът е изтеглен три дни преди дата на сделката – 14.12.98г. Разпитаните по делото свидетели/Б.-продавач на процесния имот,Г.- баща на ищеца и Ж./ единно установяват,че имотът е закупен със средства на родителите,дарени лично на съпруга.Това изрично е записано и в разписката от 11.12.98г., чиято автентичност не е била оспорена.Тезата на противната страна – че процесния имот е закупен със средства/от 326.34 доминирани лева/,получени от продажбата/на 9.05.96г./ на друг съсобствен на страните имот – съдът е преценил като недоказана./ На ответницата –с доклада й е било указано,че следва да представи доказателства в подкрепа на тезата й,което тя не е направила./
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извод,че поставения от касаторката въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.За същия обаче не се установява да е решаван противоречиво от съдилищата.Липсата на твърдяното специално основание по чл.280 ал.2 т.2 от ГПК изключва възможността да се допусне касационно обжалване.По поставения въпрос е налице установена практика,която е съобразена от въззивния съд.
Дарението е двустранна сделка, която предполага даване от едно лице нещо на друго лице, което „приема“ даденото в дар. Липсата на възмездност в облигационната връзка и намерението на дарителя да надари облагодетелствуваното лице са неотменна характеристика на този вид договор и доколкото едно трето на сделката лице твърди обратното, то тежестта на доказване било на факта на възмездност в отношенията на страните по договора за дарение или на липсата на намерение за надаряване, е негова.При положение,че с нарочна разписка е установена волята на дарителя да даде в полза на конкретно лице,както и че това лице е приело, е явно че е налице дарение. / В неоспорената по установения ред разписка от 11.12.98г.продавачът,който е и разпитан по делото, изрично е потвърдил получаването напълно и в брой на продажната цена от 3 400лв. от Г. И. Г.-баща на купувача И. Г., която сума му е предадена със заявлението,че „е дарение за сина му И. Г.”.
Следва да се има пред вид в случая и обстоятелството,че като купувач в придобивната по време на брака сделка,осъществена с н.а.№ 250 т.ІІ рег.№ 2121 д.484/14.12.1998г. е записан само ищеца,поради което е неприложима съдебната практика,съгласно която съпрузите придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства,ако и двамата съпрузи са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиване на имуществото.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 8.02.2012г. по в.гр.д. № 502 по описа за 2011г. на Ямболски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.