1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
ГР. С., 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.10.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №569/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Национална агенция по приходите /НАП/ против въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №11132/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ – отменено е дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „ данъчен инспектор” в ТДД – Гр. П., той е възстановен на предишната работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от КТ. Намира, че в сходни случаи, при еднаква фактическа и правна обстановка обуславящият законността на уволнението въпрос: представлява ли извършеното / посоченото в заповедта за извършено/ от наказания служител нарушение на тр. дисциплина, се решава противоречиво. За обосновка на осн. по т.2, представя две невлезли в сила решения на СГС по дела на касатора с други служители, в които според твърденията му е интерпретиран различно един и същи документ – процедура К-6, с характер на задължително указание на работодателя. Неизпълнението на указанието е вменено в нарушение на данъчните служители по всяко от делата, разрешени противоречиво с представените решения. Не сочи въпроси от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, а излага доводи за необоснованост на решението: СГС го е постановил при неточно интерпретиране волята на работодателя и не е взел предвид представените доказателства, така че то не кореспондира с доказателствения материал. Д. сочи на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство.
Твърдяното противоречие по т.2 не се установява: съгл. ТР №1/19.02.10 г., то се обосновава с влезли в сила решения, каквито представените няма данни да са, както е възразил и ответникът по жалба.
Освен това в процесния случай ищецът е наказан за нарушения при извършване на данъчни ревизии през периода 2003-2004 г., със заповед за уволнение от 4.11.04 г., в която при описване на нарушенията от обективна страна работодателят се е позовал на утвърдената със заповед №709/2002 г. на Г. процедура за работа на функции „Ревизии”. СГС е приел, че тази заповед е задължителна за данъчния инспектор при извършване на възложените му ревизии , но по делото работодателят не е установил неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца.
От мотивите на представените 2 невлезли в сила решения е видно, че уволненията там са наложени през 2007 г., за нарушения на процедура К-6 на ИД на НАП за извършване на проверка по прихващане и възстановяване, при данъчни ревизии през 2006 г. Или освен че не са решени окончателно, случаите не са и доказано идентични с процесния, тъй като формално задължителните указания на работодателя не са едни и същи, за да се констатира различното им възприемане от съда.
В решението си по настоящото дело въззивният съд е съобразил трайната съдебна практика, че в тежест на работодателя е да установи нарушенията на тр. дисциплина, за които е наложено наказанието. В тази връзка, в постановеното за подобен на процесния случай опр. по гр.д. №1374/09 г. на ВКС, четвърто г.о. е посочено, че ако нарушението се състои в бездействие, работодателят следва да посочи кое е дължимото действие, предпоставките от които възниква задължението за него и фактът на неизпълнение на това задължение. Ако предприемането на действията е предоставено на преценката на служителя, неизвършването им е нарушение само ако е умишлено или при груба небрежност Погрешната преценка за дължимостта на действието не е нарушение на тр. дисциплина, то евентуално може да обоснове непригодност – липса на качества за изпълнение на длъжността.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. № 11132/10 г. от 4.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: