О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
С. 04.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 573 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] със съдебен адрес [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 53 от 16.02.2012г. по в.гр.д. № 19 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1543 от 19.10.2011г. по гр.д. № 1649/2011г.на Плевенски районен съд,като са ува-жени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса: 1.следва ли въззивния съд да прояви активност и без пред него да е наведено като нарушение – да констатира,че първоинстанционният не е изпълнил свое задължение по чл.146 ал.2 от ГПК да посочи за кои твърдени от страната факти не следва да сочи доказателства и 2.за доказателствените средства,с които следва да бъде установено „извършено от работник на ръководна длъжност изнудване на неговия работодател”. Като основание за допустимост се сочи и нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос за предпоставките,при които е налице „злоупотреба с доверието на работодателя”по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 от КТ/и по –специално дали увреждането и причиняването на вреди – са елемент от състава/.Позовава се на три решения на ВКС,постановени по реда на чл.290от ГПК,в които е прието,че злоупотреба с доверието на работодателя е налице,когато„без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие”,както и когато „с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,независимо дали е налице умисъл”.За лица,натоварени с управленски функции „всяко неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя може да се окачестви като злоупотреба с доверието му.”
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав е приел,че не е спазена процедурата по чл.193 от КТ,тъй като по делото не са представени доказателства,че преди налагане на дисциплинарното наказание от работника са изискани обяснения.Съдът е разгледал спора и по същество,като е приел,че посочените в заповедта за уволнение обстоятелства /проведена среща между ищеца и лице,което не представлява дружеството-работодател,на която първият е поставил свои искания,заявявайки,че ако не бъдат изпълнени ще подаде сигнал до съответните органи за нередности в работата на лечебното заведение/ не могат да обосноват основание по чл.190 ал.1 т.4 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание.Счел е,че деянието на ищеца не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя,защото не е установено той да е използвал оказаното доверие от работодателя за получаване на облаги или да е накърнил авторитета му пред трети лица.
Съпоставката на така изложените мотиви с поставените от касатора въпроси – налага извод,че само първият от тях отговаря на изискванията за общо основание за допустимост,доколкото е свързан с правните изводи на съда. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – по вторият поставен въпрос /за доказателствените средства,с които следва да бъде установено изнудване/ не може да се допусне касационно обжалване,защото този въпрос касае обсъждане на събраните по делото доказателства и е от значение за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд.
Не може да се допусне касационно обжалване,поради това,че не отговаря на изискванията за общо основание и по третия поставен от касатора въпрос /за предпоставките,при които е налице „злоупотреба с доверието на работодателя”по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 от КТ/. Независимо, че посочената от касатора съдебна практика /която е единна и като пример посочваме и други постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 819 от 8.06.12г.по гр.д.№ 209/12г.на ІІІ г.о., № 55 от 5.04.2012 на IV г.о. № 232 от 18.05.2012 г. по гр.д. № 41/2010 г. на IV г.о.в този смисъл/- трайно приема,че злоупотреба може да има не само при наличие на преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато, без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие,както и при неумишлено поведение на работника, когато в резултат на неполагане на дължима грижа последният засегне съществено интересите на работодателя – следва да се има пред вид, че във всички случая –преценката е конкретна и се прави въз основа на установените по делото факти. Тази преценка обаче е въпрос на обоснованост на съдебния акт,която не е сред основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и контролът не може да бъде извършват в настоящата фаза.
Относно първия поставен от касатора въпрос /които отговоря на изискванията за общо основание/ – не е налице специалното основание за допустимост,на което се позовава касатора по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Това е така,защото въпросът е разрешен с установена по реда на чл.290 от ГПК практика – например решения № 452 от 16.11.2011г.по гр.д.№ 621/10г.на ІV г.о., № 98 от 9.05.2012г.по гр.д.№ 318/11г.на ІV г.о., № 556 от 10.01.2011г. по гр.д.№ 1019/09г.на ІІ г.о./,които са съобразени от въззивния съд.В тях се приема,че задължителното съдържание на доклада е посочено в чл.146 ал.1 ГПК,като непълнотите и грешките в него са от значение за правилността на първоинстанционното решение.Погрешната правна квалифи-кация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила.В. съд следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната част. Той не проверява служебно правилността му,освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните (например при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (например при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.) В. съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Служебно въззивният съд може само да промени правната квалификация като приложи императивна разпоредба на закона, но не в доклада, а във въззивното решение.
В случая – във въззивната жалба не е било наведено възражение за допуснато от първоинстанция съд нарушение на задълженията му по чл. 146 от ГПК и съответно предоставената възможност по чл.266 ал.3 от ГПК въобще не е била обсъждана.Възражението, касаещо нарушение на задълженията на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК е направено едва в касационната жалба и на този етап е преклудирано. То не може да бъде основателно и в представения в жалбата контекст,касаещ правомощията на въззивния съд да прояви активност,когато констатира подобно нарушение. Това е така,защото наведеният във въззивната жалба довод не е бил за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл.146 от ГПК,а е бил за необсъждане на представено доказателство за поискани от работодателя обяснения на ищеца преди налагане на дисциплинарното му наказание /визира се писмо за искане на обяснения/, на което въззивният съд в мотивите си е отговорил,че такова доказателство въобще не се съдържа в кориците на делото.При липса на наведено възражение пред въззивния съд – последният не е имал процесуална възможност да проявява активност и да извършва проверка за правилността на обжалвания акт,каквато би била такава за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл.146 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 16.02.2012г. по в.гр.д. № 19 по описа за 2012г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: