3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1108
С., 01.12. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 954 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Ц. С. Х. и [фирма], чрез пълномощника им адвокат С. Б. и от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. П., против решение № 189 от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. № 419 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което частично е отменено решение № 379 от 11.12.2010 г. по гр.д. № 1525/2009 г. на Районен съд Севлиево и е постановено друго за отхвърляне на предявения на основание чл.524 ГПК от Ц. С. Х. против [фирма], [населено място] установителен иск, че [фирма], [населено място] няма право да ползва /осъществява фактическа власт/ върху описания търговски обект, тъй като правото на ползване принадлежи на Ц. С. Х. по отношение на * % ид.ч. от имота и същото решение частично е потвърдено в частта, с която е уважен установителния иск по отношение на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за * % ид.ч. от имота
Ищецът Ц. С. Х. и ответника [фирма], [населено място] атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за * % ид.ч. от имота, а ответника [фирма], [населено място] – в частта, с която иска е уважен за * % ид.ч.
С първоинстанционното решение искът е уважен изцяло. В рамките на наведените във въззивната жалба на [фирма], [населено място] доводи, въззивният съд е разгледал спора и е приел, че с нотариален акт от 1996 г. ищецът Ц. С. Х. и С. С. Х. са прехвърлили на С. Ц. Х. правото си на собственост върху 75 * ид.ч. от процесния търговски обект, като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху прехвърления имот, което са упражнявали чрез сключен договор за наем с [фирма]. Ответното дружество е сключило договор за наем с друг съсобственик – А. Л., собственик на * % ид.ч. и с влязло в сила решение [фирма] е осъдена да му предаде фактическата власт върху целия имот. Образуваното изпълнително производство е спряно по искане на Ц. С. Х. и С. С. Х. и по реда на чл.524 ГПК Ц. С. Х. /към този момент С. С. Х. е починал/ е предявил иска. В. съд е счел, че ищецът притежава право на ползване върху * % ид.ч. от имота, като е счел за неоснователно възражението на ответното дружество, че правата му са *от * %, тъй като всеки от двамата дарители е запазил за себе си правото на ползване върху цялата дарена част от имота и може да ползва тази част независимо от другия, съответно след смъртта на другия дарител ищецът е оставал единствен ползвател на * % ид.ч. Същевременно облигационната връзка между ответното дружество и собственика на * % ид.ч. от имота е валидна между, страните които са я сключили, но е непротивопостовима на правото на носителя на вещното право на ползване на ползва и обитава имота, съответно правото на ищеца да ползва част от спорния имот е противопоставимо както на собственика, така и на наемателя на този имот, поради което за [фирма], [населено място] не е налице възможност да упражнява фактическата власт върху частта от имота, върху която ищеца има запазено право на ползване.
Ц. С. Х. и [фирма], [населено място] считат, че в обжалваното решение съдът е приел, че Ц. Х. притежава право на ползване върху * % ид.ч. от имота, с което въззивното решение противоречи на решение № 261 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 279/2008 г. на ОС-Габрово, с което по отношение на В. Г. Л. е признато, че Ц. Х. и С. С. С. Х. и С. Ц. Х. са собственици на * % ид.ч. от магазина. Т. противоречие не е налице, тъй като с влязлото в сила решение е разрешен спор за собственост, основан на твърдения за наследяване и реституция, докато в настоящото производство предмет на защита е вещно право на ползване, удостоверено с нотариалния акт за дарение от 1996 г.
[фирма], [населено място] счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1. противопоставими ли са правата на другия съсобственик, респ.ползвател, който не е страна в облигационната връзка, създадена въз основа на договор за наем между другия съсобственик и трето лице, 2. по приложението на чл.59, ал.1 ЗС, тъй като съдебната практика е единствено във връзка с учредяване право на ползване по време на брака, както и поради наличието на противоречива съдебна практика по прилагането на чл.31 ЗС.
По отношение първия въпрос разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД определя ясно действието на договора само между страните, които са го сключили, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е обосновано наличието на неяснота или непълнота на нормативната уредба, която да налага тълкуване по този въпрос.
Вторият въпрос е свързан с тезата на касатора-ответник, че всеки един от дарителите е запазил право на ползване върху толкова идеални части от имота, колкото е имал и е дарил с договора от 1996 г., докато изложеното от съда разбиране касае единствено учреденото право на ползване по време на брака. В. съд обече не се е произнесъл по този въпрос, доколкото не е отрекъл възможността всеки от съсобствениците да запази право на ползване само върху частта, която прехвърля, а е обосновал изводите си, тълкувайки волеизявленията в договора за дарение от 1996 г. Правилността на тези изводи може да бъде проверена при постановяване на касационно решение и при наведени касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и в настоящото производство.
Липсва разглеждане и на правни въпроси, свързани с приложението на чл.31 ЗС, доколкото спорът не е между съсобственици за заплащане обезщетение за лишаване от ползване или за получаване на припадаща се част от получени доходи, а за установяване правото на упражняване фактическата власт върху имота.
В обобщение не се установи наличие на хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. № 419 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: