2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
Гр.София, 15.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 49 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Х В., [населено място] срещу определение № 2463/26.09.2011г., постановено по гр.д.№ 1717/11г., с което Пловдивският окръжен съд е допуснал обезпечение на предявения от А. Т. П., [населено място] срещу М. Х В. иск правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8000 евро по запис на заповед от 23.11.1009г., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.Р., обл.П. с площ от 2.730 дка.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че предявеният иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства за вероятната му основателност, както че съществува възможност длъжникът да се разпореди с притежавания имот, с което да затрудни удовлетворението на кредитора.
В частната жалба са изложени възражения срещу основателността на иска, както и довод, че преди допускане на обезпечението съдът е следвало да провери какви мерки за наложени по образуваното изпълнително дело.
Съгласно чл.391 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно ли ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Преценката за вероятна основателност на иска се извършва единствено на база на представените писмени доказателства, в случая – издаден запис на заповед, чиято действителност не е била оспорвана, нито с възражението по чл.414, ал.1 ГПК, нито в първоинстанционното производство. Останалите възражения на длъжника подлежат на разглеждане по съществото на спора. Д., че в образуваното изпълнително производство въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е възможно да се наложат мерки, чрез които да се защитят интересите на кредитора, би бил основателен, ако действително такива мерки са били осъществени. При постъпило възражение срещу заповед по чл.417, т.9 ГПК изпълнителното производство се спира по право с подаването на възражение от длъжника. Съдът, разглеждащ молбата за допускане на обезпечение на иска по чл.422 ГПК, не е задължен служебно за извършва проверка за предприетите действия по принудителното изпълнение от съдебния изпълнител. В този смисъл, изводите на наличието на обезпечителна нужда се формират на база на данните по делото по установителния иск. Длъжникът би могъл да основе липсата на такава нужда, като посочи какви мерки е наложил съдебния изпълнител, чрез осъществяването на които удовлетворението на кредитора не било затруднено.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2463/26.09.2011г., постановено по гр.д.№ 1717/11г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.