О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 23.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 14 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. В. Ч. чрез адв. М. К. от АК – Я. срещу въззивно решение №139/04.10.2013 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 234/2013 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. Н. В. чрез адв. В. В. С. от АК – Я. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на същата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната Й. В., [дата на раждане] на бащата Г. В., при когото, в [населено място], е определено и местоживеенето на детето. На майката Д. В. Ч. е определен режим на лични отношения. Тя е осъдена да плаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща, в размер на 100 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на правнопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане, до окончателното му изплащане. Ч. е осъдена да заплати дължимите държавни такси, както и съдебноделоводните разноски в полза на Г. В..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание.
Касационното обжалване на въззивно решение се допуска при определени условия и процедура.
Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
Процедурата на касационното обжалване включва предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса какъв е интереса на детето в конкретния случай и дали този интерес е бил защитен с атакуваното решение. На него евентуално касационната инстанция би отговорила, ако допусне до касационно обжалване въззивното решение. За да го стори, следва да е с оглед въпроси от материален или процесуалноправен характер, при разрешаването на които въззивният съд е достигнал до конкретното разрешение за интереса на малолетната Й. и съответно определяне на местоживеенето й при единия от родителите, което разрешение на материално или процесуалноправен въпрос противоречи на задължителна съдебна практика или по него има противоречиво произнасяне от съдилищата, или разглеждането му е от значение за точното приложение на закона или за развитие на правото.
Въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не са формулирани, нито от изложението към касационната жалба, което по съдържание е оплакване за неправилност, съдът може да ги уточни.
Характерът на спора по чл. 127 СК задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, като в изпълнение и на тези си задължения, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата.
В жалбата и изложението се поддържа противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/1974 ВС РБ относно утвърдените критерии, въз основа на които съдилищата преценяват интереса на децата, между които и възпитателски качества и морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, умение за възпитание, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, обкръжение, доходи, жилищнобитови и други материални условия на живот. Ако се приеме, че касаторът е поставил въпроса дали съдът следва да прецени горните обстоятелства при определяне интереса на детето, въз основа но който да се произнесе по чл. 127 СК, то този правен въпрос е от значение за постановения по делото резултат, но при разрешаването му от въззивния съд не се установява противоречие с цитираното Постановление. В обжалваното решение са обсъдени всички относими по делото и имащи значение за определяне конкретния интерес на детето Й. обстоятелства, като решаващо значение за крайния резултат по спора – предоставяне родителските права на бащата, е това, че майката отсъства от адреса, на който е нейния постоянен адрес и се е дезинтересирала от отглеждането на детето. То се отглежда от нейните родители, но дори и те не са могли да посочат къде точно живее и работи дъщеря им – смятат, че работи в София, но не знаят адрес, нито каква е работата й и кой е работодателя й. В същото време съдът установил от свидетелски показания, че майката Д. Ч. пребивава в Гърция, без конкретни данни за това дали работи и какво. За времето март 2013 – септември 2013 г. се е прибирала в дома на родителите си два пъти за няколко дни. Бабата и дядото по майчина линия, отглеждат и по-голямата едноутробна сестра Г. Тя, със съдебно решение, като дете в риск, е настанена в семейството на баба си и дядо си, защото майката трайно не полага грижи за нея, контактите й са крайно редки и предимно по телефона.
Съдът е приел системност в поведението на майката спрямо децата й, неяснота относно местопребиваването й, както и липса на обективни доказателства дали работи и какви са месечните й доходи.
Ако, с оглед оплакванията в касационната жалба и изложението, което, както съдът вече изясни е с касационни доводи по чл. 281 ГПК, може да се приеме, че е повдигнат въпроса за необходимостта да се вземе предвид пола на детето, то и при неговото разрешаване не се констатира противоречие с цитираното Постановление. В него примерно са изброени обстоятелствата, които са от значение за преценката на съда за интереса на малолетните и непълнолетните деца при предоставяне на родителски права спрямо тях на единия от родителите, но никое от обстоятелствата няма преимуществено значение спрямо останалите. Всички те се преценяват в съвкупност и с оглед конкретната обстановка по делото се взема решение за най-благоприятното разрешение за детето, като е постановил и въззивния съд по настоящото дело. В случая детето е от женски пол, но съдът е взел предвид от една страна безотговорното поведение на майката, от друга – грижите, които бащата полага за детето, добрите взаимоотношения между тях, осигурения дом за детето, финансовите възможности на бащата, желанието на самото дете. В случая не са установени „приблизително равни други критерии”, за да са определящи пола и възрастта на детето, поради което не е налице и противоречие и с утвърдена съдебна практика, както се твърди в жалбата и изложението към нея. Съдът на практика е приел, че майката изобщо няма родителски капацитет, а и реално отсъства, без категорични данни за местопребиваването й, поради което и не може фактически да упражнява правата и отговорностите на родител.
От оплакванията в изложението и твърдението за противоречие с решение № 144/10.10.2011 г. по гр.д. № 469/2011 г. на Карнобатския районен съд, решение от 31.01.2012 г. на Врачанския окръжен съд, гр.д. № 870/2011 г. и решение от 28.03.2012 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 77/2012 г., настоящият състав приема, че може да се постави въпроса дали при тежко криминално минало на бащата и високата степен на обществена опасност на личността му, той има „достатъчно родителски и възпитателски качества, за да може да възпитава малолетното си дете, за да стане то достоен гражданин на РБ”. Цитираните решения са приложени към изложението, но няма данни, че са влезли в сила и поради това не могат да докажат наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (виж разяснения в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС). От друга страна, не е налице противоречиво разрешаване по поставения въпрос. В обжалваното решение въззивният съд е установил, че бащата е бил осъждан за престъпления от общ характер: за кражба през 1987 г., реабилитиран по право, за грабеж през 1993 г. с наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 г. и два месеца; за незаконно преминаване през границата на страната с Гърция, без надлежно разрешение, и за приготвяне за извършване на такова престъпление – през 1996 г., 2001 г., 2004 г. Въззивният съд е приел, че криминалното минало е неблагоприятен факт при изследване на родителските и възпитателските качества на бащата, но в същото време е отчел, че след 2004 г. и до настоящия момент той няма криминални прояви, което сочи на извод, че се е поправил, интегрирал се е в обществото. Съдът е изследвал поведението му като родител и е приел за решаващо това, че в продължителен период от време сам се е грижил за детето, между тях съществува привързаност и стабилна емоционална връзка; детето се развива много добре, бащата е силно заинтересован и загрижен за неговото емоционално развитие, редовно се информира за напредъка му в детската градина; подпомаган е от родителите си. В случая е установено, че поведението на бащата не е заплаха за детето, а и от раждането на Й. бащата няма противообществени прояви.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, включително и на непосочени от касатора.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от писмен договор за правна защита и съдействие от 20.11.2013 г.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение №139/04.10.2013 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 234/2013 г.
ОСЪЖДА Д. В. Ч. да заплати на Г. Н. В. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: