О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 23.04.2013година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1615/2013 година
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на К. К. Р. за отмяна на влязлото в сила определение на СГС № 9393/22.06.2011г., постановено по ч.гр. дело № 6600/2011г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определението на СРС от 08.12.2010г. по гр.д.№ 59630/2010г. С това определение на СРС е прекратено производството поради недопустимост на предявения от К. К. Р. против [фирма] отрицателен установителен иск.
Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 и чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК . Искането за отмяна е основано на твърдението за неправилност и необоснованост на решението, за формиране на решаващите изводи от съда без извършването на преценка на всички събрани доказателства и без съобразяване с обстоятелството, че правото на участие на длъжника в образуваното пред СРС заповедно производство – гр.д. №8992/2009г., е нарушено.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не взема становище.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които според него следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 и чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Според първата норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Съгласно нормата на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна в случаите, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Безспорно тук попадат случаите, когато поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска.
В случая от изложеното в молбата за отмяна, съдът приема, че същата е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 и чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК, но в изложението липсват фактически твърдения, които да обосноват извод за наличието на тези фактически състави. Позоваването на последните е само формално. Молителят не излага твърдение за нарушено право на участие в производството, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна иска, а сочи нарушено право на участие в друго съдебно производство. Не посочва и нови писмени доказателства, които да са му станали известни след влизане в сила на акта, а се позовава единствено на доказателствата, приложено от него с въззивната му частна жалба, като поддържа, че същите не са съобразени от съда при формиране на решаващите изводи. Въведените в молбата твърдения не сочат за основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, в частност по т.1, пр.2 и т.5, пр.1 от този законов текст, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятния за страната резултат без да са налице релевираните предпоставки за отмяна. Поради изложеното молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. К. Р. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 и чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК на влязлото в сила определение на СГС № 9393/22.06.2011г., постановено по ч.гр. дело № 6600/2011г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: