О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София 28.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 514/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба от Е. Г. С. и В. Г. С. – Ч. против определение № 522/18.10.2016 г. по ч.гр.д. № 397/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение № 1548/14.07.2016 г. по гр.д. № 1609/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.Твърди се ,че е постановено при съществено нарушение на чл.чл.2,5,8,9 и 10 ГПК и на чл.46,ал.2 ЗНА,тъй като е недопустимо за изготвеното и предадено от вещото лице заключение да се присъди окончателно възнаграждение в размер на 500 лв.,когато според Наредба № 2/29.06.2015 год.за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица минималния размер на възнаграждението е 2 401,20 лв.,а обстоятелството,че в същата липсва норма предвиждаща инстанционен контрол на акта на съда не е основание да бъде отхвърлена жалбата им.Иска се отмяна на определението.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/КОНПИ/, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от процесуално-легитимирани страни, които имат интерес да обжалват постановеното определение, поради което подлежи на разглеждане. Тъй като производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,то не подлежи на обсъждане налице ли са предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането й от ВКС.
Разгледана по същество е неоснователна.
С първоинстанционното определение е определено възнаграждение на вещото лице А. К. Ж. по съдебно-икономическата експертиза, депозирана в съда на 04.04.2013 г., в размер на 500 лв. Констатирано е, че преди експертизата да бъде приета, вещото лице е починало и съдът е постановил определеното възнаграждение да се изплати на наследниците й – Е. Г. С. и В. Г. С.-Ч., както следва: 100 лв. от предварително внесения депозит и разликата от 400 лв. при доплащане от КОНПИ – ищец по гр.д. № 1609/2011 г.по описа на ОС- Бургас. Срещу определение № 1548/14.07.2016 г. по гр.д. № 1609/2011 г. по описа на ОС-Бургас е постъпила частна жалба от наследниците на вещото лице, които са изразили несъгласие с определеното възнаграждение и са навели твърдения, че съдът следва да съобрази размера му с подадената от А. К. Ж. справка-декларация по чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 1/2008 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
С обжалваното определение № 522/18.10.2016 г. по ч.гр.д. № 18.10.2016 г., АС-Бургас е приел, че жалбата е подадена от ненадлежни страни,тъй като възможността да се обжалва акта на съда,с който се определя окончателното възнаграждение на вещото лице принадлежи на страната,в чиято тежест са възложени разноските за назначената експертиза.Освен това е насочена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол,тъй като не попада в обхвата на чл.274,ал.1 ГПК поради което е недопустима.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон. Съдът изрично е посочил, че определението на ОС-Бургас, с което е определено възнаграждение на вещото лице, не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Законовите разпоредби са ясни и нямат нужда от допълнително тълкуване. Определянето на размера на депозита за допусната експертиза не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада сред случаите, чиято обжалваемост е предвидена в закон. Допустимостта на обжалването не е обусловена от правилността на постановения съдебен акт, а е установена в процесуалния закон. Нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да подлежи на обжалване са императивни и съдът, страните и другите участници в процеса са длъжни да се съобразяват с тях.
Правилен и законосъобразен е и изводът, че вещото лице и в частност наследниците му не са страни по гражданското дело по смисъла на чл. 26 ГПК и не защитават свои права в процеса, респективно не са легитимирани да подават жалби срещу актове на съда, постановени в съдебното производството, в което са назначени като експерти.Съдебната експертиза е способ за събиране на доказателства,предвиден в глава ХІV,раздел V и допускането на този способ е свързано с разноски – възнаграждение за вещото лице.Страната,в тежест на която тази разноска по делото се поставя,може да поиска съда да я намали или да я освободи от заплащането й / чл.83,ал.2 ГПК/
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 522/18.10.2016 г. на Бургаски апелативен съд постановено по ч.гр.д. № 397/2016 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Е. Г. С. и В. Г. С.-Ч. против определение № 1548/14.07.2016 г. по гр.д. № 1609/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: