3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
София,24.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 668 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. И. М., Х. О. Е. и Н. О. Я. срещу Решение № 211 от 12.03.2010 год. по гр.д.№ 16/2010 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение, съставът на САС се е произнесъл по жалбата на М., Е. и Я. срещу тази част от решението от 15.10.2009 год. по гр.д.№ 421/2008 год. на Софийски градски съд с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗК[фирма] субективно съединените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумите над 50000 лв. В частта с която отговорността на застрахователната компания е ангажирана за заплащане на по 50000 лв. за всеки от тях, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация ЗК[фирма] е изразил становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и че касационната жалба е неоснователна.
Ищците са наследници на починалия в резултат на ПТП на 16.08.2008 год. О. Я. М.. Вина за пътното произшествие има водачът на л.а. „Опел Вектра“ С. Гастулов И., който е бил и негов собственик. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК[фирма], наследниците на М. (съпруга и деца) са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – Н. И. М. – 150000 лв., Х. О. Е. – 130000 лв. и Н. О. Я. – 130000 лв.
Първоинстанционният съд е уважил субективно съединените искове до посочения размер. Сезиран с въззивната жалба на М., Е. и Я., С. апелативен съд също е счел, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са справедливи по размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на “приложение на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди”.
Приложени са 3 бр. обжалваеми решения на Софийски апелативен съд и 1 бр. на Софийски градски съд, за които няма данни да са влезли в сила, както и решение на 3-членен състав на ВКС-ТК от 2008 год., постановено при действието на ГПК (отм.). Т.е. липсва валидно позоваване на задължителна практика на ВС или ВКС, съобразно разясненията на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото позоваването всъщност е на противоречие с практиката на съдилищата в сходни случаи – определяне размера на обезщетението. Но в нито едно от решенията не се съдържа обща дефиниция на принципа на справедливостта, а обезщетенията са определени въз основа на фактите и обстоятелствата по всяко конкретно дело.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът свързва с разнородната практика и липсата на единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД и тя вероятно е материализирана от посочените по-горе съдебни решения. Това основание не е налице поради обстоятелството, че критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай, унифицирането им би ги обезсмислило и поради това не е и възможно формирането на единен критерий, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове. Дори да би се приело, че в случая обезщетенията са занижени с оглед неправилна преценка на отношенията в семейството на О. М. и оттам – неправилно прилагане на критерия за справедливост, то и в този случай би било налице основанието по чл.281 т.3 ГПК, но не и това по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 211 от 12.03.2010 год. по гр.д.№ 16/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.