4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 25.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 582/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], общ. Полски Т., против решение № 115 от 04.05.2012 г., постановено по гр. д. № 66/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 193 от 19.01.2012 г. по гр. д. № 1205/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което по предявен от П. Василева Г. – К. против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени като незаконосъобразни решенията, взети от проведеното на 15.11.2010 г. общо събрание на съдружниците в [фирма], както следва : За изключване на ищцата като съдружник в дружеството и за поемане на дяловете й от оставащия съдружник А. В. А.; за преуреждане дейността на дружеството под правноорганизационната форма на Е.; за приемане на учредителен акт съгласно чл.114, ал.3 ТЗ със съдържанието по чл.115 ТЗ от изпълняващия компетенциите на общо събрание едноличен собственик на капитала А. В. А.; за завеждане на иск от името на дружеството срещу управителя П. Василева Г. – К. за причинени вреди и за определяне на А. А. за лице по смисъла на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, което да води искове от името на дружеството.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона на решаващия извод на въззивния съд, че в качеството й на съдружник в [фирма] ищцата П. Г. – К. не е била поканена надлежно за проведеното на 15.11.2010 г. общо събрание. По съображения, подробно развити в жалбата, се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпросите : „1. Редовно ли е свикано общото събрание /на търговско дружество/, когато връчването /на поканата до съдружник/ е станало при отказ; 2. Редовно ли е свикано и проведено общото събрание, когато съдружникът с поведението си сам се е поставил в невъзможност да узнае съдържанието на поканата като е отказал да я получи.”. По отношение на първия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и твърди, че е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 104/03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на І т. о. Във връзка с втория въпрос сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като излага аргументи, че произнасянето на ВКС по въпросите за злоупотребата с право в контекста на дружественото право и за приложението на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, респ. чл.8, ал.2 ЗЗД, ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация П. Василева Г. – К. от [населено място], общ. Велико Т., оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отменени като незаконосъобразни, на основание чл.74, ал.1 ТЗ, взетите от общото събрание на съдружниците в [фирма] решения от 15.11.2010 г., след като е приел, че в качеството й на съдружник в дружеството ищцата П. Г. – К. не е била редовно поканена за провеждане на събранието, с което са нарушени императивната разпоредба на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.28 от дружествения договор на [фирма], предвиждащ свикването на общо събрание да става с писмена покана до всеки съдружник. За да се произнесе в този смисъл, решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е съобразил установените по делото обстоятелства, че събранието е проведено на 15.11.2010 г. при обявена в Търговския регистър покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в [фирма] на датата 17.11.2010 г., както и че покана за общо събрание на 15.11.2010 г. не е изпращана и връчвана на П. Г. – К.. Като неотносими към спора са преценени възраженията във въззивната жалба на дружеството – ответник за извършено от първостепенния съд стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ и за нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ. Въззивният съд е изложил съображения, че след като в изпратената до ищцата покана е вписана дата на събранието 17.11.2010 г., а самото събрание е проведено два дни по-рано на 15.11.2010 г., уведомяването на ищцата не би могло да се приеме за редовно без значение дали и как е връчена поканата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси – редовно ли е свикано и проведено събрание на съдружниците в О., когато поканата за събранието е връчена на съдружника при отказ и отказът е причината съдружникът да се постави в невъзможност да узнае нейното съдържание, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и разрешаването на който е обусловило правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. В случая въззивният съд е мотивирал становището си за основателност на иска по чл.74, ал.1 ТЗ с решаващия извод, че оспорените по съдебен ред дружествени решения са взети в нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.28 от дружествения договор, тъй като до ищцата – съдружник изобщо не е изпращана и съответно връчвана покана за проведеното на 15.11.2010 г. общо събрание. Като последица от извода, че дружеството не е отправяло покана за общо събрание на 15.11.2010 г. /а за събрание на 17.11.2010 г./, въззивният съд не е обсъждал въпроса дали събранието би било редовно, ако поканата е връчена на съдружника при условията на неоснователен отказ за приемането й. След като не са обусловили положителното произнасяне по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, формулираните в изложението правни въпроси не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване.
Несъответствието на поставените от касатора въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки, поддържани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В отговора на касационната жалба ответницата по касация е поискала присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 04.05.2012 г., постановено по гр. д. № 66/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :