О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 960/2016 година
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 36 от 04.02.2016 г. по в.гр.д. № 962/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е обезсилено постановеното на 08.07.2015 г. решение по гр.д. № 1546/2014 г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която на основание чл.34 ЗЗД е разпоредено връщане на недвижим имот – кафе-аперитив от 121.84 кв.м., находящ се на първи етаж от „Бизнес център” в УПИ ІІ, в кв.367 по плана на [населено място], [улица], а делото е върнато за постановяване на решение по предявения иск, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалите обжалвани части – за уважаване на предявения от [фирма] иск за прогласяване нищожността на договор за наем от 01.02.2012 г., на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД за сумата от 1 000 лв. – обезщетение за ползване на същия имот за м.март 2014 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт и за неправилност, с искане за обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Алтернативно, поддържа се искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковите претенции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК],чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за недопустима, на основание чл.280, ал.2 ГПК, а по същество за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото и на решението са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.34 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, които са оценяеми. Цената на първите два иска, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1 т.5 ГПК, е изрично посочена от ищеца – съответно 6 000 лв. за иска по чл.26 ЗЗД и 1 880 лв. – за иска по чл.34 ЗЗД и не е била предмет на производство по чл.70, ал.1 ГПК. Исковете имат за предмет права, отнасящи се до търговска сделка, съответно произтичащи от нея, с оглед вида на обекта, предмет на наемния договор и предвидения в чл.286, ал.3 ГПК презумптивен критерий за определянето на сделката като търговска по отношение на ответното дружество – наемател. Поради това следва да се приеме, че атакуваното въззивно решение е постановено по търговски спор по см. на чл.365, т.1 ГПК, което обосновава извод за търговския характер на делото. След като цената на предявените искове е под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол, атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Този извод е важим и по отношение на обжалваната част от въззивното решение, с която е обезсилено решението на първата инстанция и делото е върнато за произнасяне по предявения иск, съгл. т.8 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на ответното дружество се дължат разноски в размер на 500 лева, съгласно приложения към писмения отговор договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], ЕИК[ЕИК], касационна жалба срещу решение № 36 от 04.02.2016 г. по в.гр.д. № 962/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 500/петстотин/ лева разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: