О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 13.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2442 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Коларска чрез процесуалния представител адвокат К. Н. срещу решение № 1135 от 8. 05. 2018 г. по гр. д. № 4369/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 4413 от 19. 06. 2017 г. по гр. д. № 929/2016 г. на Софийски градски съд предявените от касационната жалбоподателка срещу Гаранционен фонд искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. И. Коларски при ПТП на 22. 08. 2015 г. е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. и Е. К. Коларска е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1 100 лв. разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като присъденото й обезщетение е несправедливо и не съответства на доказаните по делото претърпени неимуществени вреди. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и искът по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ да бъде уважен в предявения размер от 200 000 лв. Претендира присъждането на разноски.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Трето лице помагач на ответника – Я. А. Б. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на Е. К. Коларска е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, като е съобразил влизането в сила на решението за уважаване на предявения иск до сумата от 120 000 лв., се е концентрирал върху спорния въпрос за размера на дължимото на ищцата като увредено лице обезщетение от ответника Гаранционен фонд – материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск поради това, че виновният за ПТП водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./. Въззивният съд е приел, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 120 000 лв. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е отчел стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата на 44 години, степента на преживените от майката негативни емоции, трайната и дълбока скръб от загубата, включително обстоятелството, че майката продължава и ще продължи да изпитва и в бъдеще страдание от загубата на сина си, от чиято морална опора и житейска подкрепа е лишена. Съобразил е, че отношенията между майка и син, които са живеели в различни домакинства, са се характеризирали с обич и разбирателство, и взаимна загриженост. От значение за изводите на съда по спорния въпрос е изтъкнатото в решението неустановяване посредством необходимите за това специални знания на такова отражение върху психиката и личността на ищцата на травматичното събитие, което да се характеризира като тежка депресия и това състояние да налага медикаментозно лечение, в какъвто смисъл са били въззивните доводи. При определяне на дължимото обезщетение съдът е отчел и конкретните икономически условия, както и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като значим за изхода на делото материалноправния въпрос „за приложението на чл. 52 ЗЗД, т. е. за справедливото по смисъла на цитираната разпоредба обезщетение за неимуществени вреди“. Поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен от съда в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Позовава се и на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване като твърди, че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и ще доведе до развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос касае приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и е относим към предмета на конкретния спор по иск на касационната жалбоподателка Е. Коларска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, но не са налице поддържаните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В постановлението е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението в случай на причинена смърт практиката възприема момента на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на увредения, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което търси обезщетение, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о. и др. при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането.
В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата Е. Коларска, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във въззивното решение са отчетени негативните последици от безвъзвратната внезапна загуба на сина на ищцата, починал на 44 години, нелепо при пътен инцидент, който е заемал съществено място в живота на майка си, чието страдание има траен резултат и върху емоционалното й състояние и поведенческите й прояви, както и лишаването на ищцата от морална опора и житейска подкрепа. Съобразени са действителните житейски отношения между ищцата и починалия, характеризиращи се с обич, разбирателство и взаимна загриженост. Следва да се изтъкне, че въззивният съд е обсъдил подробно поотделно и в съвкупност значимите за размера на обезщетението фактори, като е анализирал задълбочено приноса им за неимуществените вреди. Преценката досежно дължимия размер на обезщетението е осъществена с оглед конкретните икономически условия към момента на увреждането, а като ориентир за тези условия въззивният съд е ползвал и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Съответствието между изводите на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД със задължителната практика на ВКС изключва наличието на твърдяните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1135 от 8. 05. 2018 г. по гр. д. № 4369/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. К. Коларска, ЕГН 5611173436 от гр. София, ж. к. О., бл. 250, вх. В, ет. 7, ап. 67 да заплати на Гаранционен фонд – гр. София, [улица] сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: