О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 25.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 906/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , гр. Б. срещу решение № 93 от 12.06.2009 г. по в. гр. д. № 160/2009 г. на Бургаски окръжен съд. С това решение, след частична отмяна и потвърждаване на постановеното от Бургаски районен съд решение № 1* от 16.12.2008 г. по гр. д. № 3009/2007 г., са уважени предявените от С. К. М. от с. Т., Област Б. срещу “Т” Е. , гр. Б. искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, съответно: изцяло е уважен искът за признаване недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по ч. гр. д. № 2200/2003 г. на Бургаски районен съд в общ размер на 3 222.83 лв., представляваща стойността на използвана топлоенергия за периода м. ноември 1998 г. – м. февруари 2003 г. и частично /в размер на 3 822.02 лв./ е уважен искът за признаване недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 04.09.2007 г. по ч. гр. д. № 1601/2007 г. на Бургаски районен съд в размер на 4 285.78 лв., представляваща стойността на използвана топлоенергия за периода м. февруари 2003 г. – м. май 2007 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав за погасяване по давност на вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 2200/2003 г. на Бургаски районен съд, като счита, че същият е резултат от неправилната преценка на процесните вземания като такива с периодичен характер и обусловената от нея приложимост на кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД. Несъгласие е изразено и с отказа да бъде приложена по аналогия императивната разпоредба на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за общата петгодишна давност поради наличието на влязло в сила определение за издаване на изпълнителен лист, а също и за спиране на давността съгласно чл. 115, б.”ж” ЗЗД за периода на висящност на изпълнителното дело за принудително събиране на вземането. Оплакването за неправилност на въззивното решение по отношение сумата по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 1601/2007 г. на Бургаски районен съд, е аргументирано с твърдението, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, което е довело до необоснования извод, че за ищеца не е възникнало задължение за плащане на топлоенергия за периода м. февруари 2003 г. – м. май 2007 г.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът за критериите при определяне на задълженията като периодични, с оглед приложимостта на кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД и по-конкретно – периодични ли са задълженията за заплащане стойността на ползваната топлинна енергия.
Ответницата по касация – Р. С. К. от с. Т., Област Б. , конституирана на мястото на първоначалния ищец С. К. М. по реда на чл. 120 ГПК /отм./ – моли да не бъде допуснато касационното обжалване поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 12.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи предявения срещу “Т” Е. , гр. Б. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 3 222.83 лв., по изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по ч. д. № 2200/2003 г. на Бургаски районен съд, макар да е приел за доказано възникването на задължение за ищеца С. К. М. да заплати доставената му от “Т” Е. топлинна енергия през периода от м. ноември 1998 г. до м. февруари 2003 г., въззивният съд е счел, че същото е погасено по давност. С оглед обстоятелството, че сумите за ползвана топлоенергия се дължат ежемесечно, решаващият състав е преценил плащанията като периодични и по отношение на тях е приложил тригодишната давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД, като е достигнал до извода, че към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2200/2003 г. /24.07.2003 г./ същите са погасени. Като ирелевантно е счетено съдържащото се в писмо от 26.03.2003 г. признание на ищеца С. К. М. на задължението му за периода от м. ноември 1998 г. до 01.12.2000 г., тъй като същото е направено след като давностният срок вече е бил изтекъл. Не е споделено и поддържаното от “Т” Е. становище, че след постановяване на определението за издаване на изпълнителен лист е започнала да тече нова петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като е посочено, че тази норма е приложима само в случаите на решение, постановено по общия исков ред, но не и при актове, постановени в производството по чл. 237 ГПК /отм./.
По отношение на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ с предмет сумата по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 1601/2007 г. на Бургаски районен съд, въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като за периода от м. февруари 2003 г. до 02.08.2004 г. вземането е погасено по давност съгласно чл. 111, б. “в” ЗЗД, а за оставащата част от исковия период, т. е. до м. май 2007 г. – за ищеца изобщо не е възникнало задължение за плащане на топла вода и отопление, поради това, че не е ползвал такива, а задължението му се изчерпва само със заплащането на такса мощност и сградна инсталация /определено на сумата 386.12 лв. – главница и 77.64 лв. – лихви, за които искът е отхвърлен/.
С оглед мотивите на въззивното решение и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /инкорпорирано в самата касационна жалба/, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос безспорно е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя цялостното уважаване на единия иск и частичното уважаване на втория иск. По отношение на този въпрос, обаче, не са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за всяко от поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице това основание, необходимо е значимият за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. В случая наличието на противоречива практика по поставения въпрос не е доказано, тъй като и двете представени съдебни решения, на които се позовава касаторът – решение № Т* от 17.07.2009 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на Шуменски районен съд и решение № 300 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 83/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, имащи за предмет подобен спор, не са влeзли в сила. Поради това, тези решения не могат да обосноват приложимост на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е също искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преди всичко, следва да се отбележи, че касаторът не е мотивирал становището си защо поставеният от него материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, цитирането на посочената норма не представлява изложение на основанието по смисъла на чл. 284, а. 3, т. 1 ГПК и не поражда задължение за Върховен касационен съд за обсъждане на същото.
Независимо от това, обаче, в настоящия случай предпоставките за допускане на касационно обжалване на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание не са налице и поради факта, че по релеватния за спора материалноправен въпрос вече е налице произнасяне от Върховен касационен съд – решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК. В същото е прието, че помесечните задължения на потребителите за топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Посочено е също, че за приложението на специалната кратка погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. С оглед наличието на посочената практика, с която въззивното решение е в пълно съответствие, касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 9 от 09.10.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 93 от 12.06.2009 г. по в. гр. д. № 160/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА “Т” Е. , гр. Б. да заплати на Р. С. К. от с. Т., Област Б. направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: