О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
С., 23.10. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 304 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Ц. П. срещу въззивно решение № 462/14.12.2011 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1164/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна М. Г. Л. чрез адв. И. К. от АК – В.Т. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, приподписана е от адвокат и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря и на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено това на първостепенния Павликенски районен съд, семейното жилище, след прекратяване на брака между Т. П. и М. П. /Л./ е предоставено за ползване на жената.
За да постанови този резултат, съдът установил, че семейното жилище на бившите съпрузи е собственост на тяхната пълнолетна дъщеря, като двамата родители имат учредено вещно право на ползване върху него. Жилището е апартамент в жилищна сграда в [населено място] и е със застроена площ от 37,32 кв.м.; състои се от кухня, стая, коридор и баня-тоалетна. Не може да се разпредели ползването му, а и отношенията между страните са нетърпими – мъжът живее на съпружески начала с друга жена, от която има дете и освен това, е установено и упражнявано домашно насилие спрямо жената в производство по ЗЗДН.
Бракът е прекратен с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения по изключителна вина на мъжа.
Съдът приел, че семейното жилище следва да се предостави за ползване по правилата на чл.56,ал. 5 СК. От брака няма ненавършили пълнолетие деца, нито страните са установили влошено здравословно състояние. Съдът в случая е взел предвид, че вината за брачното разстройство е изцяло на мъжа, както и това, че той не е установил по делото какво е имуществото му състояние, както и дали притежава друг жилищен имот, съответно идеална част от такъв, както и наличие на косвените данни, че ползва наследствен имот. От друга страна, жената е представила доказателства, че не притежава друг имот, нито вещни права върху такъв, както и, че жилищната й нужда не е удовлетворена.
В изложението към касационната жалба е повдигнат материалноправния въпрос дали съдът трябва да вземе предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца и дали под „ненавършили пълнолетие деца” се имат предвид и тези, родени извън брака.
И на двата въпроса следва да се отговори утвърдително, но те се без значение за постановения по делото резултат. Съпрузите – страни по делото, нямат общо ненавършило пълнолетие дете, било родено от брака или извън него. Няма спор в съдебната практика, че при решаване на въпроса за ползване на семейното жилище след брака, се преценяват интересите не само на общите на двамата съпрузи ненавършили пълнолетие деца /от брака или извън него/, но още и осиновените от тях или отглеждани в общо домакинство до развода доведени, заварени, осиновени и извънбрачни деца на единия от съпрузите.
В случая, непълнолетното дете на касатора Т. П. е от извънбрачната му връзка с друга жена, то не е било отглеждано от него и от М. П. до прекратяване на брака между тях. Отговорностите на Т. П. като родител, произтичащи от новата му връзка, нямат отношение към хипотезата на чл. 56, ал. 5 СК; по този въпрос няма съмнение в съдебната практика, нито разглеждането му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 462/14.12.2011 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1164/2011 г. от съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: