О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
С. 08.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4765 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. И. Д. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ф. против въззивно решение № 2943 от 22.04.13г. по в.гр.д. № 16273 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение № ІІ-75-39 от 28.05.12г. по гр.д.№ 17543/08г.на Софийски районен съд, прекратено е производството по делото и са присъдени следващите се разноски.
Основанието за допустимост,което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за наличие на идентитет между настоящето дело с правно основание чл.49 от ЗЗД и воденото производство по гр.д.№ 3412/06г. с правно основание чл.200 от КТ.Позовава се на тълкувателно решение № 54/86г.по гр.д.№ 21/86г.на ОСГК на ВС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, че е налице абсолютната процесуална пречка по чл.299 ал.1 от ГПК за водене на настоящето дело поради наличие на обективен и субективен идентитет между настоящето производство и това по гр.д.№ 3412/06г.на СРС, в което са отхвърлени исковете на С. И. Д. срещу [фирма] на основание чл.200 от КТ /поради липса на акт за установяване на претърпяната злополука като трудова/ за сумите от 18 000лв.обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на причинено по време на работа на 14.07.2003г. изгаряне от горещ битум на двете ходила и 2 000лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от деня на увреждането.
Настоящият иск е предявен на основание чл.49 от ЗЗД от С. И. Д. срещу [фирма] за същите суми – 18 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2 000лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от деня на увреждането, произтичащи от същото увреждане/ изгаряне от горещ битум на двете ходила/, причинено по време на работа по трудово правоотношение на 14.07.2003г.
При тези факти, поставениаят от касатора въпрос /за идентитета между двете дела/ е от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. Въз основа на него обаче касационно обжалване не може да бъде допуснато,защото същият е разрешен в съответствие,а не в противоречие с установената практика на ВКС.
Фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба /че от 1991г. ищецът работи по трудово правоотношение с ответника, че на 14.07.2003г. по време на работа, в изпълнение на трудовите му задължения и въз основа на разпореждане на бригадира се е качил върху цистерна, където е бил залят от горещия битум/ предполагат правна квалификация по чл.200 от КТ. Поради нормативно установения специален административен ред /който е обвързан с преклузивни срокове/ за признаване характера на претърпяната злополука за трудова, установяването на това обстоятелство по общия ред е недопустимо. В случая ищецът е водил иск по чл.200 от КТ, който е отхвърлен. П. на възможността да установи по специалния ред наличието на трудова злополука, прави недопустимо ползването на общия исков ред. Поради идентичността на фактите,от които черпи правата си и установеният специален ред, пострадалият не би могъл да реализира правото си на обезщетение за претърпените вреди по общия ред на чл.49 от ЗЗД дори и да установи, че те са настъпили в причинна връзка с допуснати от длъжностни лица на работодателя – техен възложител на работа неправомерни действия.
Ц. от касатора тълкувателно решение № 54/86г.по гр.д.№ 21/86г.на ОСГК на ВС, съгласно което увреденият може да търси правата си на различни основания, като сам избира кое да предпочете, към настоящия момент не е актуално. С приетото по-късно тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990г.по гр.д.№ 33/89г. на ОСГК се прие, че пострадалият работник при условията на чл.200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че „различието в нормативно уреждане на отговорността по ЗЗД и по КТ не само изисква точно определяне на тяхното приложно поле, но и изключва провеждането им в зависимост от волята на пострадалия”. По аргумент за противното за уредените въпроси в чл.200-202 от КТ не се прилага Законът за задълженията и договорите.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2943 от 22.04.13г. по в.гр.д. № 16273 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :