3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1110
С., 01.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 973 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Г., против решение от 16.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1024 описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 22.06.2010 г. по гр.д. № 14411/2007 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав за намаляване на на основание чл.30 ал.1 ЗН по иск, предявен от Н. Г. К. на дарение от 26.11.2003 г. по нот. акт № *, т.*, н.д. №*/* г., н-с Е. И. в частта, с която М. Я. С., поч. 07.03.2007 г. дарява на Р. И. Я. следните недвижими имоти: * ид.ч. от П., мера, с площ * кв.м., * кат., м.„Под селото“, имот № * по плана за земеразделяне на В., СО район „К.”; * ид.ч. от НИВА, с площ * кв.м., * кат., м. „П.“, имот № * по плана за земеразделяне на В., СО район „К.”, * ид.ч.от Н., с площ * кв.м., * кат., м. „П.“, имот №* по плана за земеразделяне на В., СО район „К.”; * ид.ч. от Н., с площ * кв.м., * кат., м.„П.“, имот № * по плана за земеразделяне на В., СО район „К.”, * ид.ч. от НИВА, с площ * кв.м., * кат., имот №* м. „М.“ по плана за земеразделяне на В., СО район „К.”; * ид.ч. от Н., с площ * кв.м., * кат., м.„М.“, имот №* по плана за земеразделяне на В., СО район „К.” и до размер на */* ид.ч. от * ид.ч. от НИВА, с площ * кв., * кат., м. „Н. л.“, имот №* по плана за
земеразделяне на В., СО район „К.”, като е възстановена на Н. Г. К. запазената част на К. М. Я. от наследството на М. Я. С., прехвърлено на К. с договор за продажба на наследство от 28.03.2007 г., нот. заверено от н-с С. Т., рег. № 2849/28.03.2007 г. от горните имоти.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. К.-ищец по делото оспорва допустимостта на същата, поради липса на правен интерес от обжалване, евентуално наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Р. И. Я., ответник по делото и [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], конституирани като трети лица-помагачи на Р. И. Я. не са изразили становище в настоящото производство.
К., встъпил по делото като трето лице-помагач на ответника Р. И. Я., е легитимиран да обжалва решението, с което е уважен иска против подпомаганата от него страна, поради което неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба, поради липса на правен интерес от обжалването.
В. съд е приел, че предявения иск е допустим, тъй като с договора за продажба на наследство изрично е посочено, че се прехвърля и правота да се иска възстановяване на запазена част. Счетено е, че именно облагоделствания от дарението е надлежен ответник по иска, а извършените от него последващи разпореждания могат да бъдат предмет на обсъждане в отделно производство за тяхната отмяна или спор за собственост, които обаче са обусловени от изхода на настоящото дело.
К. се позовава на недопустимост на иска, като предявен от лице, което не е легитимирано да иска възстановяване на запазена част. Счита, че е налице противоречива практика по въпроса дали правото по чл.30, ал.1 ЗН има личен потестативен характер и може да се упражни само от наследници, в подкрепа на която теза е представил две решения /на ВС и на ВКС/, които поддържа, че противоречат на ППВС № 7/73 г., на което се е позовал съда. Решение № 645 от 15.05.1985 г. по гр.д. № 204/85 г., І г.о. дава тълкуване по приложението на чл.30, ал.2 ЗС, както и че правото по чл.30, ал.1 ЗН се наследява, а решения № 1147 от 31.05.1072 г. по гр.д. № 585/72, І г.о. и № 57/28.02.2004 г. по гр.д. № 683/2003 г., І г.о. – че правото по чл.30, ал.1 ЗН има имуществен характер и може да се предяви от наследници на този, чиято част е накърнена. Даденото тълкуване напълно съответства на ППВС № 7/73 г., т.3, б.”а”, указанията в което изхождат именно от имуществения характер на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство, поради което същото може да бъде упражнено и от купувач на наследствени права, щом изрично му е прехвърлено. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд в атакуваното решение.
Поставя се и въпроса допустимо ли е решение в производство по чл.30, ал.1 ЗН с участието на трето лице, чийто интерес е отпаднал, поради отказ от иска с правно основание чл.37 ЗН, направен от ищеца в двете производства. Според трайната съдебна практика допустимостта на съдебното решение се определя от надлежното упражняване на правото на иск и произнасянето на съда в рамките на правния спор /обстоятелствена част и петитум/, с който е сезиран. В тази връзка дори да се даде положителен отговор на поставения въпрос, това не би рефлектирало върху изхода на настоящия правен спор.
В обобщение не се установи наличие на хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1024 описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: