2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
ГР. С., 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.10.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №574/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ИА „Военни клубове и военно- почивно дело” срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №7716/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Г. К. срещу касатора/ като правоприемник на ИА”Социални дейности на МО”/ искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ – отменено е уволнението на ищцата от длъжността „гл. специалист”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2,пр.2 от КТ, тя е възстановена на предишната работа и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че значим за спора и точното прилагане на закона е материалноправният въпрос за правоприемството между ИА „ Военни клубове и информация”, където е работила ищцата и ИА „Социални дейности към МО”, на осн. чл.123 от КТ и респ. – за легитимацията на последната по заведените искове по чл.344, ал.1 от КТ. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е обосновано така:”въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правато, с оглед създаване на непротиворечива практика по въпроса за правоприемството на юр. лица, когато / след закриване/ дейността им е поета от две или повече юр. лица”.
Към жалбата не са представени доказателства за противоречиво решаване на въпроса в конкретността му и въобще, за което е възразила и ответницата по жалба. Въззивният и първоинстанционният съд са изложили подробни мотиви за правоприемството между ИА „Военни клубове и информация” и ИА „ Социални дейности на МО”, основани на пар.10 и 11 от ПЗР на ПМС №167/08 г. Посочено е, че към датата на исковата молба ИА „Социални дейности на МО” е била единствения възможен при правоприемство ответник, към който по силата на цитираното ПМС са преминали „ дейността, архивът и задълженията по договорите на ИА „Военни клубове и информация” по отношение на военните клубове и културно – възпитателната и военно – патриотична дейност”. Това първоначално не е оспорено и от ответника ИА „Социални дейностти на МО”, в становище от 28.11.08 г. Преминаването на ансамбловата група, където е работила ищцата към Националната гвардейска част – съгл. ПМС43/09 г., е след завеждане на иска и според въззивния съд не води до промяна на страните по спора на осн. чл.226 от ГПК, а постановеното решение във всички случаи представлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
За правоприемството на престаналото да съществува юр. лице- работодател по материалнотоправното/трудово/ и респ. – в процесуалното правоотношение има много и утвърдена съдебна практика, за което възразява и ответницата. Няма данни за противоречиво решаване на въпроса в сходни с процесния случай. Затова не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7716/10 г. от 6.12.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: