3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
С. 29.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2550/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия” /С./ Е. [населено място], подадена от пълномощника адв. З. Д. Т., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 30 от 03.01.2014г. по в.гр.д. № 2233/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 5 с-в, № 8801 от 23.12.2012 г. по гр. д. № 64/2015г., с което болницата е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Е. М. Ч. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Д. Е. Ч..
Ответникът по жалбата Е. М. Ч. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. А. П. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Е. М. Ч. против [фирма] иск, въззивният съд е приел, че смъртта на детето Д. Ч. е настъпила поради неправилно интубиране, извършено от д-р М., и от ненавременната реанимация след интубацията. Тези изводи съдът а основал на заключенията на съдебномедицинските експертизи на д-р Г. и на д-р М., а заключението на д-р П. за това, че детето е получило бронхоспазъм и е станал нещастен случай, не е възприел. Приел е, че освен извършеното от д-р М. неправилно поставяне на интубационната тръба, предприетите от медицинския екип действия непосредствено след настъпилото усложнение са били неадекватни на действителното състояние на детето. Адекватната за ситуацията трахеостомия е била извършена със живото застрашаваща забава, довела впоследствие до смъртта на детето. Лекарите от медицинския екип, извършил операцията, без д-р М., са били в трудовоправни отношения с ответника, а по отношение на д-р М. е налице възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД от болницата.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси: допустимо ли е съдът да изгради своята вътрешна преценка относно фактическата обстановка на деянието само въз основа на част от доказателствата и счита ли се същото нарушение на чл. 12 ГПК; може ли съдът да обоснове противоправността на едно деяние само въз основа на общи принципи без да се обоснове с представени по делото доказателства. Представя съдебна практика. В представените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че при постановяване на решението съдът следва да обсъди всички доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК.
ВКС намира, че въззивното решение не противоречи на представената съдебна практика по първия от поставените въпроси. В. съд е обсъдил подробно заключенията на всички медицински експертизи, свидетелските показания, данните от аутопсията и останалите писмени доказателства, след което е изложил съображения, че възприема заключението на извършената от вещото лице д-р Г. /анестезиолог-реаниматор/ експертиза, и не възприема заключението на д-р П., специалист по съдебна медицина. Вторият от поставените въпроси, по който касаторът се позовава на противоречие с т. 12 на ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, касае обосноваността на съдебния акт. Необосноваността е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 30 от 03.01.2014г. по в.гр.д. № 2233/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Е. М. Ч. от [населено място] сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: