О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1112
София, 08.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври……………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 3231/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „М. Д.” ДЗЗД, София, чрез пълномощника му адв. И. П. от АК-М., срещу решение от 05.04.2012 г. по гр.д. № 2120/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е потвърдено решение от 06.12.2011 г. по гр.д. № 1320/2011 г. на Софийския районен съд, 78 състав. С него е признато за незаконно уволнението на Н. Д. Ц. от [населено място] и е отменена заповедта, с която то е извършено на основание чл.325, т.4 КТ, работникът е възстановен на длъжността „шофьор лек автомобил до девет места”, както и е присъдено обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 4110 лева – уважени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Н. Д. Ц. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Й. от АК-София, оспорва както наличието на основание за допускане на обжалването, така и касационната жалба по съществото й.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на поддържаните от касатора допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Приповторени са доводите от касационната жалба за неправилност на въззивното решение поради липса на валиден трудов договор между страните. Този довод е обоснован с липсата на работодателска власт от страна на подписалото договора лице – Т. Аксакал. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради процесуалната му незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване –– виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Задължението на касатора да формулира въпроси е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в тяхната рамка касационният съд може да направи преценки на значението им за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са изложени в касационната жалба и са приповторени в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Нещо повече. В случая липсва както надлежно формулиран правен въпрос, така и обосновка относно наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не сочи решения, на които разглежданото решение противоречи, нито излага доводи в подкрепа на твърдението си, че липсва практика по приложението на чл. 344 КТ и в частност на института на недействителността на трудовия договор. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването. Независимо от това може да се посочи, че дори трудовият договор да е недействителен на поддържаното от касатора основание, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор по силата на чл.75 КТ. Следва да се съобрази и нормата на чл.74, ал.6 КТ, която не допуска обявяване недействителността на трудов договор при наличие на недостатък, който може да се отстрани. В случая евентуалния недостатък при подписването на договора е допуснат от работодателя и той не може да се позове на него, тъй като може да го отстрани чрез приподписването му от легитимирано лице.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.04.2012 г. по гр.д. № 2120/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.