О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1113
София 08.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври…………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 3526/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си адв. Й. Б. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение от 15.01.2013 година по гр.д. N 6757/2012 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2011 г. по гр.д. № 34291/2010 г. на Софийския районен съд, 69 състав. С него уважен иск на Й. А. Т. от София срещу касатора за отмяна на наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 КТ „предупреждение за уволнение”, извършено със заповед № 223 от 24.06.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], София. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Й. А. Т. от София, чрез пълномощника си адв. И. Ц. от АК-София, е депозирала писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и доводите в касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е въведено питането: „Трябва ли съдът при преценка на въпроса дали характера и размера на наложеното от работодателя наказание съответства на извършеното от служителя нарушение, да отчита длъжността, мястото на работа на служителя, факта дали е на ръководна позиция и дали с действията си е създал опасност от настъпване на вредоносни последици за работодателя.”
Касационно обжалване не следва да се допуска. По въпроса за критериите при определяне на дисциплинарното наказание /чл.189, ал.1 КТ/ има последователна и непротиворечива практика на съдилищата, която преутвърждава общото правило, че във всеки случай съдът преценява конкретно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, мястото на работа и заеманата от него длъжност са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до липсата или наличието на вреди от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението. Липсват доводи защо касаторът намира, че поставения въпрос е нов и по него липсва практика на съдилищата, или пък твърдение и обосновка, че макар да има практика по приложението му тя е неправилна и следва да се промени в поддържана от него насока. Изложеното налага да се отклони искането за допускане на касационно обжалване, което не е съобразено с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК – виж разясненията в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.01.2013 година по гр.д. N 6757/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.