3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1113
С., 02.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 890 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. Ф., чрез пълномощника й адвокат Д. М., против решение № 113 от 22.02.2011 г., постановено по гр.д. № 612 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 47 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 471/2009 г. на Елинпелинския районен съд за отхвърляне на предявения от А. П. Ф. против Л. С. В. иск по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, пречещи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ * в кв.* по плана на [населено място] чрез преминаване през площите, заключени между буквите A., оцветена в синьо и между буквите K., оцветена в червено, или общо 259 св.м. от имота по скицата на вещото лице към заключението му от 18.01.2011 г., която е неразделна част от решението, както и чрез пускане на безконтролни, агресивни и опасни кучета в двора.
Ответникът по касационната жалба Л. С. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е приел, че ищцата е собственик на процесното УПИ и построената в него триетажна жилищна сграда от 1988 г., а ответникът е собственик на едноетажна жилищна сграда, находяща се в източната половина на същото УПИ от 1997 г. Изложени са съображения, че на основание чл.64 ЗС той може да ползва дворното място само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, като се взема предвид предназначението на постройката при съобразяване с най-икономичния вариант за достъп и преминаване, ограничаващ в минимална степен правата на собствениците на земята. В случая предвид обстоятелствата, че собствената на ответника сграда е жилищна, като в същата не е изградена ВИК инсталация, определянето на правото на ответника да ползва мястото следва да е свързано с осигуряването на достъп до входа на жилищните помещения на сградата и до сградата с оглед поддръжката й, както и до изградените южно от сградата водна помпа и тоалетна. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза искът е отхвърлен за посочените площи и е уважен за останалата част от площта на процесния УПИ. След обсъждане на гласните доказателства е прието, че от същите може да се направи единствено извод, че в имота влизат безстопанствени кучета, без категорично да се установява, че това е във връзка с поведението на ответника.
К. А. Ф. счита, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за правото на преминаване през чужд поземлен имот и правото на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имот, които права се учредяват по реда на чл.192 и чл.193 ЗУТ и без по делото да има данни за сключен договор между собственика на имота и собственика на паянтовата сграда, нито платена цена на учредените права и без паянтовата сграда да е годна да служи по предназначение /за живеене/, тъй като само е електрифицирана, както и по процесуалния въпрос може ли съда на основание назначена техническа експертиза да постанови решение, с което да замести предвидения административен ред за учредяване на правото на преминаване и правото на прокарване на ВИК и канализационни отклонения, без да са изчерпани възможностите предвидени в специалния закон ЗУТ и най-вече без съда да е сезиран с такива искания /с което се е произнесъл свръхпетитум/.
В. съд не се е произнасял по горните въпроси. Изводите му за частична неоснователност на иска за преустановяване преминаването през урегулирания поземлен имот на ищцата, са свързани не с притежавано от ответника право на преминаване през чужд имот, а с факта, е като суперфициарен собственик на сграда, същия има право да ползва и такава част от терена, която е свързана с ползването и поддържането на сградата и които ограничения собственикът на терена е длъжен да търпи съгласно чл.64 ЗС.
Приложената съдебна практика, касае учредяване по административен ред на право на преминаване до селскостопанска земя, недопустимост на определяне граници на дворищнорегулационен парцел и възможност за успешно провеждане на иск по чл.109 ЗС срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда и е неотносима както към поставените от касатора въпроси, така и към изводите на въззивния съд, обусловили изхода на спора.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 22.02.2011 г., постановено по гр.д. № 612 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: