О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
С. 23.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4594 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите А. и М., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 337 от 22.06.2015г. по в.гр.д. № 82 по описа за 2015г. на Окръжен съд Смолян, с което е отменено решение № 225 от 23.12.2014г. по гр.д.№ 300/2014г. на Районен съд Девин в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 48 200лв. до 63 200лв. за всеки един от пострадалите, ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да заплати на всеки един от Р. Ф. Ч. и А. А. Ч. допълнително сумата от по 15 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука на 29.08.2012г. смърт на техния син Д. Ч., ведно със законната лихва от деня на злополуката и е потвърдено решението на Д. в останалата част за разликата и съобразно уважената част са присъдени разноски и такси.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът иска да се допусне касационно обжалване по въпросите за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане по чл.52 от ЗЗД, който счита, че е разрешен от възизвния съд в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС и решения по чл.290 ГПК с № 79 от 27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. на ІV г.о. и № 85 от 29.04.2014г. по гр.д. № 7182/2013г. на ІІІ г.о. и за това кога е налице проявена груба небрежност от пострадалия, във връзка с който се позовава на решение № 14 от 1.03.2010г. по гр.д. № 3456/2008г. на ІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв., чието реално извършване удостоверява с представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 26.08.2015г., където сумата е посочена като заплатена.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Пострадалият е работил по трудово правоотношение с [фирма] на длъжност „Оператор газова електроцентрала” с място на работа в обект „Газификация и Ко-генерация” на около 2 км. от [населено място]. Намерен е около 02.00часа на 29.08.2012г. мъртъв, по време на нощна смяна /започнала в 20.00часа на 28.08./ на горната площадка на силоза /бункер за дървесен чипс/, с крака изпънати до първите две стъпала на водещата до отвора на силоза стълба, а тяло от кръста нагоре – вътре в отвора на силоза. Смъртта се дължи на остро отравяне с въглероден двуокис, морфологично проявило се в образувания карбоксихемоглобин в кръвта – около 50% и метхемоглобин в концентрация от 5.07%. Вдишването на въглероден двуокис е станало при извършено от пострадалия разбъркване /с намерен на площадката при огледа дървен прът/ на дървения чипс към основата на силозната шахта на газификатора, при което материалът се е засводнил, захранващият щнек се е изпразнил и отровният газ е навлязъл/. Той е бил само с прахоуловителна маска, а за отравянето са били достатъчни само едно или две вдишвания.
В. съд е уважил в пълния претендиран размер иска, като е съобразил установените по делото обстоятелства относно начина на причиняване на злополуката и нейните последици, след приспадане на полученото застрахователно обезщетение и след излагане на подробно мотиви защо счита, че пострадалият не е допринесъл за настъпване на злополуката. Обстоятелствата, които съдът е съобразил при определяне на обезщетението са следните: 1. Извършеното от пострадалият инспектиране на силоза съставлява редовна, възложена му от работодателя дейност. 2. Същата дейност е можело да се осъществява и по друг начин /чрез вертикална дълга бъркалка или чрез вибратор, както и по начина, по който понастоящем се извършва – чрез очукване със същия дървен прът, но отвън – по металната конструкция на корпуса на силоза/. 3. Работещите на газификатора е следвало да ползват лични предпазни средства – противогаз 93- А. 133 с комбиниран филтър /били са им зачислени четири такива, но не са били използвани/. Ползваната прахоуловителна маска по никакъв начин не е могла да предпази пострадалия от вдишване на възглероден двуокис /за реалното предпазване е било необходимо ползване на противогаз със специално приспособление – допълнително поставена ампула/. 4. Няма данни работодателят да е обучавал работниците /включително пострадалия/ как да използват наличните противогази, не ги е задължавал да ги ползван, нито е осъществявал контрол. 5. По делото не е установено работодателят да е разяснил на пострадалия /и на другите работещи/ каква е опасността за здравето и живота им от отделящите се газове. 6. Веднага след злополуката /на 29.08.2012г./ пристигналият на място екип е установил, че непосредствено влизащият в бункера дим съдържа освен други газове, още и въглероден окис в количество почти пет пъти над нормата, а на 1.5 метра разстояние от дима, той е бил два пъти над допустимата норма. 7. Централата е била снабдена /по документи/ със сензори за изтичане на газ, но тъй като няма данни да са реагирали, не е установено дали са били в изправност и дали са поставени на необходимите места. 8. Нито към момента на злополуката /2012г./, нито към момента на изготвяне на експертизата пред възизвната инстанция /2015г./ няма данни работодателят да има разработена и доведена до знанието на работещите програма за действие в случай на отчитане от сензорите на изтичане на вредни газове. 9. Изключително близките отношения, в които е бил пострадалия със своите родители, с които е живеел заедно и за които е бил единствената опора /пред вид тяхната възраст и обстоятелството, че другия им син от десет години живее в Америка, от където за този период не се е връщал/. Разпитаните по делото свидетели установяват, че страданието на родителите е огромно, след смъртта му те са съсипани и състарени.
В. съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия със следните аргументи: 1.За да извърши необходимото разбъркване /което е част от възложената му от работодателя дейност/ той е следвало да бъде обърнат към отвора на силоза /не е установено той да е навеждал главата си вътре в отвора/, 2.Според медицинската експертиза при наличие на толкова силно отровен газ, смъртта е настъпила в резултат на нормални, обичайни движения по изпълнение на конкретната работа, 3. Няма въведени правила от работодателя /доведени до знанието на работниците/ които да установяват механизъм за извършване на възложената дейност, така че да се твърди, че е възможно пострадалия да не е положил дължимата грижа, която и най- небрежния би положил в тази обстановка, нито е установено пострадалия да е бил запознат с възможността да изтекат отровни газове, нито за силно токсичния им характер, за да се твърди, че може да е съзнавал възможността за настъпване на вредоносни последици /или да е предвиждал абстрактна възможност да му бъде причинено увреждане/.
При тези данни, поставените от касатора въпроси за небрежността в гражданското право и начина и критериите, по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на делото, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебната практика.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно т.3 от ТР № 45 от 19.04.90г.по гр.д.№ 33/89г. на ОСГК, режимът на имуществената отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, но за неуредените в чл.200-202 от КТ въпроси /какъвто е този за начина на определяне на обезщетението/ се прилага ЗЗД. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В практиката е изяснено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно. Същото изисква съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и релевантни за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, а това в случая е направено от въззивния съд, видно от по-горе изброените подробни мотиви. Следва да се посочи, че преценката за всеки случай е конкретна, поради което решенията на които се позовава касатора и които касаят други случаи, с различна конкретика и особености е ирелевантна и не може да обоснове противоречие с практиката на ВКС по смисъла, посочен в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Относно грубата небрежност :
Съгласно решения по чл.290 ГПК /например с № 348 от 11.10.2011г. по гр.д.№ 387/10г.на ІV г.о., № 135 от 8.05.2014г. по гр.д.№ 4075/13г. на ІV г.о., № 164 от 20.05.2014г. по гр.д.№ 7672/13г.на ІV г.о./ вината в гражданското право /за разлика от наказателното/ не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици. При трудовата злополука, за да се намали обезщетението, пострадалият трябва да е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. За намаляването на отговорността следва да е установено, че пострадалия е проявил липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, каквито данни в конкретния случай по делото няма установени. Този е смисълът, от който е изхождал въззивният съд при преценката си и изводите му са съобразени с установената съдебната практика. Решение № 14 от 1.03.2010г. по гр.д. № 3456/2008г. на ІІ г.о., на което се позовава касатора е напълно несъотносимо, защото в него е разгледан абсолютно различен случай без връзка с настоящия /в цитираното решение на пострадалия е проведен инструктаж, какъвто в настоящия е доказано, че не е правен, на пострадалия са отправяни предупреждения за съществуващата опасност, а в настоящия въобще няма данни работодателят да е разяснил на пострадалия каква реалната опасност за здравето и живота му съставлява редовно изпълняваната от него и възложена му от работодателя обичайна дейност по разбъркване на материалите, при което се отделят силно отровни газове, в цитираното решение пострадалият е продължил да извършва дейността, съзнавайки вредоносните последици и неразумно и самонадеяно надявайки се да ги предотврати, докато в настоящият случай няма никакви данни пострадалият да е съзнавал възможността за настъпване на вредоносни последици и не е установено да са въведени от работодателя правила по който пострадалия да е следвало да извършва възложената му дейност, за да се твърди, че е възможно той да не е положил дължимата грижа/.
С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално заплатени разноски в размер на 4 000лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 337 от 22.06.2015г. по в.гр.д. № 82 по описа за 2015г. на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителите А. и М. да заплати на Р. Ф. Ч. и А. А. Ч. направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв./четири хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.