2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
гр.София, 11.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3806 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 36 от 1.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1549 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 566 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 1307 по описа за 2010 г. на Горнооряховския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че трудовото правоотношение с В. Н. З. е прекратено, считано от 21.04.2010 г. с получаване от работодателя на писмената молба, изпратена от работника В. Н. З. с искане за прекратяване на трудовия им договор на основание чл.327, т.2 от КТ.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Не формулира въпрос, по който касационното обжалване следва да бъде допуснато. За да обоснове допускането на касационно обжалване, се позовава на обстоятелството, че с друго, влязло в сила съдебно решение на ищеца е присъдено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, което се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че с това съдебно решение се установява по-ранното прекратяване на трудовия договор.
Ответникът по жалбата В. Н. З. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възникналото между страните трудово правоотношение е било прекратено на 21.04.2010 г., когато до работодателя е достигнало писменото изявление на ищеца, с което той е упражнил правото си по чл.327, т.2 от КТ. Съдът е обсъдил единственото възражение на работодателя, повдигнато и в настоящото производство, че след като по друго дело е било присъдено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, трудовият договор е бил прекратен на по-ранна дата. По това възражение съдът е счел, че предходното дело има друг спорен предмет, поради което решението по него е неотносимо към спора относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Този извод на съда съответства на разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК, според която силата на пресъдено нещо се формира само по спорния предмет на делото. Решението по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ няма сила на пресъдено нещо по отношение на спора кога е прекратено трудовото правоотношение. Следователно обжалваното решение е допустимо, тъй като не е налице сила на пресъдено нещо като процесуална пречка за постановяването му. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато поради съществуваща вероятност да е недопустимо.
Касаторът не е формулирал друг въпрос, който да послужи като основание за касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 1.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1549 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 566 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 1307 по описа за 2010 г. на Горнооряховския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че трудовото правоотношение с В. Н. З. е прекратено, считано от 21.04.2010 г. с получаване от работодателя на писмената молба, изпратена от работника В. Н. З. с искане за прекратяване на трудовия им договор на основание чл.327, т.2 от КТ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: