2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
София, 16.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Т.
гр. дело №911/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Щ. У. с изложение , приподписано от адв. Е. Х., срещу решение №14 от 26.02..2010г по гр.дело № 608/2008г. на Сливенски окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение от 03.06.2008г по гр.д.3799/2007г на Сливенски районен съд. Касаторът е осъден да заплати обезщетение за пропусната полза , нереализиран приход за периода 05.01.2007-26.01.2007г в размер на 1200 лева , по иск за имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , като материалноправен въпрос е посочено прилагането на чл. 51 ал. изр. първо и чл. 51 ал.2 от ЗЗД , за намаляване на обезщетението при съпричиняване, в случая поради бездействието на увредения и други лица ,довело до престояване на катастрофиралия автомобил в автосервиз повече от месец ,при положение че за ремонта му са били необходими пет дни . Деликвентът в случая няма вина за пропуснатите ползи , вина имат увредения наследодател на ищците ,застрахователната компания на лизингодателя и конкретния автосервиз , които лица не са създали организация за извършване на ремонта в разумни срокове . Приложени са примери от решения на ВКС по конкретни дела , всички произнесени по искове за обезщяване на пропуснати ползи при деликт ,посочено е общо , че трите решения са в противоречие с обжалваното по прилагането на цитираната норма .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Противоречие на атакуваното въззивно решение с константната практика на Върховния касационен съд по общо формулирания въпрос за приложното поле на чл. 51 от ЗЗД в случаите на претендирана пропусната полза , не е налице. Конретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК не е и формулиран от касатора ,за да се обсъжда къде защитата съзира евентуално противоречие в разрешенията . Обезщетяват се както претъпените вреди , така и пропуснатите ползи , които също се доказват по основание и размер , но с тази особеност , че „установяването на вреди във форма на пропуснати ползи е резултат от умозаключение , което се основава на конкретните факти по делото, по които може да се съди за предполагаемото развитие на имуществените работи на уреденото лице при нормално развитие на обстоятелствата”. Цитатът е от решение № 277 от 01.12.2008г на ВКС ІV г.о , приложено от касатора. В обжалваното решение въззивният съд изхожда от същото принципно положение .Смолянски окръжен съд приема да е налице пропуснт доход за ползувателя на катастрофирал автомобил , за времето на ремонта му в одобрен от застрахователя на лизингодателя сервиз , именно предвид обсъдените по делото факти. Не може да се отгатне и къде се твърди противоречието с оглед решаващите мотиви по реш.№ 223 от 12.03.2009г на І г.о на ВКС .В решение №643 от 24.08.2009г , гр.д. № 2005/08г І г.о е приет за основателен иск за обезщетяване на пропусната полза , като е обсъждано какво би било значението на обстоятелство , неправилно изтъквано от защитата като изключващо виновно поведение на деликвента. В тази насока с решение№643 от 24.08.2009г е коментиран института по чл. 51 ал.2 от ЗЗД ,но без връзка с конкретни факти . Няма съмнение , че както действията , така и бездействията на увредения могат имат отношение към основанието за намаляване на обезщетението, но при преценка на конкретните факти. Различни обстоятелства представляват времето, нормално необходимо на собственика или ползувателя да започне отремонтиране на материалните щети по автомобила и времето , необходимо на съответния сервиз за изпълнение на възложената поръчка по отремонтиране на конкретния автомобил.Касаторът оспорва с общи и бланкетни мотиви извършената от решаващия съд преценка на обстоятелствата по делото , като неправилно разделя последиците от вредоносните действия , обемани от причинната връзка , на виновни и невиновни. От това свое становище жалбоподателят не може да обоснове относимост на общо формулирания в изложението въпрос , към решаващите за настоящето дело обстоятелства или във връзка с решаващите изводи на съда .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение срещу решение №14 от 26.02.2010г по гр.дело № 608/2008г. на Сливенски окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение от 03.06.2008г по гр.д.3799/2007г на Сливенски районен съд.
Постъпилата частна жалба на И. Щ. У. срещу разпореждането от 26.05.2010г , с което е върната предходна негова частна жалба, да се върне на Сливенски окръжен съд по- нататъшни процесуални действия по нейното администриране и изпращане на съответния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .