О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
С. 23.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4650 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Общинско предприятие „Чистота” [населено място], представлявано от директора С., чрез процесуалния представител юрисконсулт У. против въззивно решение № 1080 от 12.06.2015г. по в.гр.д. № 1296 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1056 от 25.03.2015г. по гр.д.№ 13320/2014г. на Районен съд Пловдив като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК като поставя следните въпроси :
1.Ако заповедта е нередовна от външна страна поради липса на посочено законно нареждане на работодателя, което работникът не е изпълнил, това означава ли работодателят е дал погрешна правна квалификация на нарушението, което е установено по делото? Счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 318 от 21.06.2010г. по гр.д. № 120/2009г. на ІІІ гр.о., според което заповедта за уволнение не е незаконосъобразна дари и квалификацията да е неправилна, ако фактическите обстоятелства са изложени правилно.
2. Каква е доказателствена сила на писмените обяснения на работника по чл.193 КТ, с които се признава извършването на посоченото в заповедта за уволнение нарушение и подлежи ли на съдебен контрол тяхната преценка от работодателя? Според касаторът този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 694 от 17.11.2010г. по гр.д. № 280/2009г. на ІV гр.о., съгласно което писмените обяснения на работника се преценят от съда с оглед всички обстоятелства по делото, включително и с оглед актовете, които са съставени от длъжностни лица на работодателя, посочени в заповедта за уволнение и
3. За съдебната преценка на тежестта на нарушението, необходимо ли е вредните последици да са настъпили или е достатъчно те да са възможни като последица от поведението на работника? К. намира, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 2112 от 6.01.2006г. по гр.д. № 1633/2003г. на ІІІ гр.о. и № 437/1999г. на ІІІ гр.о. /двете без задължителен характер/, според които определящи при преценката на тежестта са голямата обществена значимост на професията, характерът и важността на изпълняваното трудово задължение, което би могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и дали нарушението е извършено при груба небрежност или с умисъл и дали е оказало разстройстващо въздействие върху трудовия процес.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., реалното извършване на които се установява с представен договор за правна защита и съдействие от 7.08.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищцата по делото е заемала длъжността „работник тоалетна”. Със заповед № 111 от 1.09.2014г. й е наложено дисциплинарно наказание уволнение за нарушения по чл.187 т.7 КТ /неизпълнение на законни нареждания на работодателя/ и чл.190 т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/. Словесно допуснатото нарушение е описано по следния начин: „е предала с протокол от 8.04.2014г. оборотните средства от общинска тоалетна, за която тя пряко отговаря, находяща се в парк ”Белите Брези” в размер на 13.50 лв. вместо сумата 33.50 лв. Констатира-ната липса от 20 лв. е грубо нарушение на трудовата дисциплина”.
В. съд е счел издадената заповед за немотивирана, а извършеното нарушение за недоказано, с което е възприел извода на първата инстанция за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Мотивирал се е със следното: 1. По книгата за дневните отчети за периода, /към датата на отчитане на оборота/ няма да данни за липси, 2. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява ищцата да е взела 20лв. от оборота без намерение да ги възстанови /по-скоро може да се направи извод, че друго лице ги е взело/ и 3. Евентуалната липса е била за два дни. Съдът е посочил, че направените признания в писмените обяснения следва да се преценят с оглед на всички доказателства по делото и след като по делото не се установява да е налице повторност или системност на твърдяното нарушение, нито на ищцата по-рано да е налагано друго дисциплинарно наказание, наложеното в случая се явява несъразмерно тежко за извършеното.
При тези факти, не следва да се допуска касационно обжалване по първите два поставени от касатора въпроси, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора. Решаващите изводи на въззивния съд не са за погрешна правна квалификация на нарушението /във връзка с което е първия въпрос/, а за липса на доказателства за извършването му и за немотивираност на заповедта.
Въпросът за доказателствената сила на писмените обяснения на работника по чл.193 КТ, въззивният съд е разрешил съобразно посочената от касатора съдебна практика, тъй като видно от горецитираните мотиви – в случая същите са преценени с оглед всички обстоятелства по делото, включително с оглед акт, съставен от работодателя, каквато е книгата за дневните отчети. /Отразената в протокола за несъответствие липса е оспорена с исковата молба и за нея съдът е приел, че с гласни доказателства страната е установила, че такава няма – този извод на съда, касае правилността на постановения акт и не подлежи на контрол в настоящето производство/.
Относно третия поставен от касатора въпрос за критериите, по които съдът извършва преценка за тежестта на нарушението по чл.189 ал.1 КТ, то същият е разрешен от въззиният съд в съответствие с установената съдебна практика. Съгласно същата /например решения по чл.290 ГПК с № 112 от 7.05.2015г. по гр.д.№ 5348/14г. на ІІІ г.о., № 227 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 1417/11г. на ІІІ г.о., № 163 от 13.06.2012г. по гр.д.№ 564/11г. на ІV г.о./ тежестта на нарушението се преценя въз основа на всички обстоятелства, от значение за извършеното нарушение – характер на изпълняваната работа, характер на възложените трудови функции и дали те са свързани с по – висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимост на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпили или възможни неблагоприятни последици за работодателя, възможност тези последици да повлияят върху работата, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника към неизпълнението. В случая тези обстоятелства са съобразени, а крайният извод на съда понастоящем не подлежи на контрол.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1080 от 12.06.2015г. по в.гр.д. № 1296 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота” [населено място] БУЛСТАТ 0004715040604, представлявано от директора С., с адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на М. С. от [населено място] ж.р.”Т.” бл.108 вх.Б ет.3 ап.15 сумата от 400лв. /четиристотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :