ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1115
София,15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на десети август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 5240/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. р. п. против решение № 112 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 2789/2007 г. на Софийски градски съд, IV-a отд., с което е оставено в сила решението по гр.д. № 17466/2006 г. на Софийски районен съд, с което са уважени исковете на С. Н. Т. с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, третия частично за сумата 4080 лв., ведно със законната лихва.
Ответницата по жалбата С. Н. Т. не е изразила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1 000 лв.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. З ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.189 ал.1 КТ, който съществен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. На касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 т. З ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която няма съдебна практика, или са налице обстоятелства, налагащи промяна на установена практика. В случая такава хипотеза не е налице. Въззивният съд е приел, че не е доказано
описаното в п.1 на заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, а по отношение на посоченото в п.2 на заповедта е приел, че се касае за приготовление към дисциплинарно нарушение, което не подлежи на дисциплинарно наказване, а не за реално извършено дисциплинарно нарушение. Тази преценка е обусловила извода му за незаконност на уволнението. Въпросът относно критериите по чл.189 ал.1 КТ не е третиран в обжалваното решение и не е обусловил крайния му извод за незаконност на уволнението. Отделно от това, разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ не е нито нова, нито неясна и по приложението й има установена съдебна практика, която няма основание да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 2789/2007 г. на Софийски градски съд, IV-a отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: