О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София, 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4223/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. В. Б. , конституирана като ищец наред с наследниците по закон , както и по касационни жалби на С. Й. С.-К. и В. Е. К. ,ответници по иска, предявен от починалата в хода на делото Н. Л. Г. за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение , срещу решение №1547 от 20.07.2012гпо гр.дело № 2392/2011г. на Софийски апелативен съд .
Касаторката А. В. Б. обжалва въззивното решение в частта ,с която е обезсилено решение на Софийски градски съд от 07.12.2010г по гр.д 989/2007г в частта ,с която съдът се е произнесъл относно нея като правоприемник по чл. 120 ГПК (отм) на починалата ищца, съответно в тази част производството е прекратено от въззивния съд.
Касаторите С. Й. С.- К. и В. Е. К. обжалват решение №1547 от 20.07.2012г по гр.дело № 2392/2011г. на Софийски апелативен съд в останалата част , с която е отменено първоинстанционното решение и по отношение правоприемниците на първоначалтата ищца в процеса Д. И. Л. ,И. Л. И., П. Г. Л. , П. Л. Г., Г. К. и Й. К. К. от една страна и касаторите от друга е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане , на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение .
В приложеното към жалбата на А. В. Б. изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по въпроса за действието на влязло в сила решение по чл. 87 ал.3 ЗЗД при разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение ,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика Според тази практика – ТР №1122/1986г ОСГК и решение № 264 от 08.04.2010г д.№4395/2008г І г.о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК , развалянето има обратно действие съгласно чл. 88 ал.1 ЗЗД и поради това без значение за правата на касаторката , заветница на спорния имот , е че към момента на завещателното разпореждане имотът не е бил върнат в патримониума на завещателката. Въззивният съд неправилно обвързва чл. 120 ГПК (отм) с чл. 19 ал.1 ЗН , тъй като неправилно приема завещателното разпореждане за недействително по силата на тази норма , неприложима в случая . В този смисъл е решение № 264 от 08.04.2010г д.№4395/2008г І г.о на ВКС( постановено по чл. 290 ГПК) и е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Съображения по основанието на чл. чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени .
В приложеното към жалбата на С. Й. С.- К. изложение се посочва основанието на чл. 280 ал.1 т.1ГПК по въпроса допустимо ли е въззивната инстанция(чл. 196 ГПК отм. ) като съд по същество , когато преценява доказателствата ,касаещи правно релевантни факти по иска на основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение издръжка и гледане ,по свое усмотрение да промени исковия период на твърдяното неизпълнение ,като анализира поведението на ответника за период извън очертания с иска под формата на приложение на чл. 188 ал.3 ГПК (отм) , не е ли това нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е произнесъл този въпрос в противоречие с т.4,5,6 и т.9 от ТР №1/2001г ОСГК, като е изместил е една година разделящата дата на изпълнение на задълженията в натура и преминаването към плащане на паричен еквивалент поради липса на съдействие от страна на кредитора ,с което недопустимо е игнорирал периода , посочен в исковата молба . Сочат се основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК при формулиран въпрос по какви критерии следва да се определи обемът и съдържанието на престацията за гледане и издръжка в контекста на установените по делото факти поради противоречие с практиката на ВКС. В цитирани по основанието на чл. 280 ал.1 т.1ГПК решения №15 от 2010 по гр.д№46/2009 ІІІ г.о р.№863/2010 гр.д №1534 ІVг.о по реда на чл. 290 ГПК се изисква съдът да направи своите фактически и правни изводи при съвкупна праценка на доказателствата и доводите .Цитирана е и по- стара практика в същия смисъл , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,съображенията са подкрепени с оплаквания за необсъждане на доказателствата в цялост, превратното им обсъждане ,неправилно тълкуване при определяне обема на задълженията ,несъобразяване с нормалните житейски отношения и погрешно определяне периода от време ,за който са полагани грижи . Третият поставен въпрос е следва ли да бъде развален договора ,когато е налице неприемане от кредитора на изпълнението ,което му се предлага ,включително и в процеса на поискана трансформация в парична престация по съдебен ред .Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по реда на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК (реш.363/2010 д.№756/2009г ІІІ г. о) както и с решения от по- старата практика ( реш.1297-1993г ІІ г.о , реш.166-2007 ІІ г.о) Въззивният съд не е отчел правилно момента , от който кредиторът е изпаднал в забава ,тъй като в случая е било безспорно че още от м. март на 2007г ответниците са започнали да изпращат пари за осъществяване на грижите и издръжката , продължили са да заплащат консумативите за имота .
В приложеното към жалбата на В. Е. К. изложение също се посочва основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд да направи собствени правни изводи , като обсъди всички доказателства и доводи и по материалния въпрос за последиците от липсата на кредиторово съдействие при иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор .Цитирани са множество решения от практиката на ВКС, Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК и трайно възприетото в практиката ,че за изпълнение на алеаторния договор за издръжка и гледане е необходимо съдействието на кредитора- ежедневно и непрестанно (реш. №831 от 26.10.2009 по гр.д.1899/2008 І г.о .ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК ), че е необходимо длъжникът да поиска по исков ред трансформация , но без да чака решението следва да предложи адекватната парична издръжка .Това длъжникът в случая е направил , а съдът не го е отчел , както не е отчел и липсата на кредиторово съдействие. Основание за допускане до касационно обжалване е изведено от чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за съдържанието и обема на престацията по алеаторния договор като съответна на кредиторовия интерес ,по който въпрос има установена практика (реш.№863 от 2010г д.№1534/2009ІV г.о , №15/2010г д.№46/2009г ІІІг.о ) но не и за случай на промяна – при търсене отговорност от длъжника за спицифични , конкретни грижи, такива които не са били договорени ,не са могли да бъдат предположени ,за тях липсва знание у длъжника при недаване на кредиторово съдействие .
Отговор по жалбата на А. Б. е постъпил от двамата ответници по иска , със становище да не бъде допускана до разглеждане. Оспорват посочените в изложението основания. Отговор по същата жалбата е постъпил и от ищците П. Л. Г. и И. И. , които считат същата за основателна ,както и че са налице основанията за допускането й до разглеждане. В отговор останалите ищци я оспорват и считат ,че същата не следва да се допуска по касационен ред.
По жалбите на С. Й. С.- К. и В. Е. К. отговори са постъпили от ищците И. Л. И., П. Г., както и от ищците Д. И. Л. , Г. К. и Й. К. К. и П. Л.. Оспорват се посочените основания за допускане до разглеждане .Отговор е постъпил и от касаторката А. Б. в който са изложени съображения за недопускане до касационно обжалване по двете жалби
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. В. Б. , като съображенията за това са следните:
В обжалваната от тази жалбоподателка част на решението е произнесен процесуалноправен въпрос , за допустимостта на нейното участие в делото при условията на чл. 120 ГПК отм., в исковия процес за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение ,съответно допустимостта на първоинстанционното решение в диспозитивната му част по отношение на касаторката като страна. Същата е била конституирана от първоинстанционния съд като правоприемник на починалата в хода на делото ищца наред с кръга наследници по закон , макар че А. В. Б. не е от кръга на последните, а се легитимира като заветница на имота , по силата на завет с дата 22.01.2007г . Въззивният съд е приел недопустимост и е постановил обезсилването му по отношение на касаторката с мотив за обвързването на чл. 120 ГПК с нормата на чл. 19 ал. ЗН. Този мотив е дал основание за формулирането на правен въпрос в изложението и обосновката по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,но той не е единственото решаващо съображение на съда . Изтъкнато е още , че А. В. Б. не може да има процесуално качество на правоприемник на почината ищца във висящ процес, дори да се приеме тезата на защитата й ,че заветът е произвел действие .
Този решаващ извод, т.е че касаторката А. В. Б. недопустимо е била конституирана , е следвало да изчерпва и мотивите за обезсилване на решението.Изводът е в съответствие с установената практика ,в която при смърт на ищеца кръга подлежащи на конституиране лица се ограничава до наследниците по закон и изключва от този кръг частни правоприемници на спорното право, като от гледна точка на следващото се процесуално разрешение, положението на заветницата не е по- различно . Поставеният в изложение правен въпрос , както и обосновката му , имат връзка с първия мотив , но нямат връзка с второто решаващо съображение на съда , което е достатъчно основание да се изтъкне липсата на обвързаност на въпроса в решаваща за изхода на спора насока. Тук спорът е по допустимостта на обезсиленото решение и разрешението е обусловено от прилагането на императивната процесуална норма на чл. 120 ГПК (отм). С преценка относно приложното поле на процесуалната норма е следвало до се изчерпва и проверката за допустимост . Въпросът по изложението , както и част от мотивите на въззивния съд , са относими към спор , който не е предмет на настоящето дело и въззивният съд не е следвало да изтъква материално- правни съображения във връзка с чл. 19 ЗН .Що се отнася до приложимостта на процесуалния закон в случая , правен въпрос не е поставен .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбите на С. Й. С.- К. и В. Е. К., по следните съображения :
Решаващо за основателността на иска в настоящия спор , както е възприето от решаващия съд , е изправна страна ли са били длъжниците по договора до момента , в който покойната прехвърлителка е отказала съдействието си ,сменила е местожителството си и поради това длъжниците са предложили паричен еквивалент (чрез пощенски запис, първият от м. март 2007г в размер на 50 лева , върнат като непотърсен , както и следващите месечни парични преводи до края на 2007г ) вместо грижите , като в случая това е станало след завеждането на иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД на дата 31.01.2007г (исковата молба е вписана на 21.02.2007г и връчена на ответниците при отказ едва на 28.12.2007г). За да отчете значението на този момент , от който насетне ищцата отказва да получава грижи от ответниците , въззивният съд предварително (стр. 11-12 от мотивите ) посочва същия към м.март на 2008г. ,при което обозначава условно два периода на своето обстоятелствено изследване”без да може да се определи точната дата” , но при самото обстоятелствено изследване възприема фактическата обстановка съответно . Събитията и фактите , въз основа на които въззивният съд базира решаващия си извод ,че още преди да има отказ от съдействие , доказаните като положени от страна на ответниците от началото на 2007г (когато здравословното състояние на ищцата се е влошило) грижи не са били адекватни и перманентни „съотнесено към описаното здравословно състояние на ищцата” ,т.е към началото на 2007г ,след хоспитализирането й в клиниката за белодробни болести „Св. София”(от 03. І 2007 до 10.І. 2007г) и изписване от болницата ,когато при нея е била установена анемия , но без диагностика на причината. Поради това в обсъдената от съда епикриза е било изрично указано установяване чрез консултации с хематолог и гастроентеролог , които консултации не са били потърсени , предписаното след болнично наблюдение от личен лекар не е било осигурено, също диетичен режим на хранене не е бил осигуряван.Съдът е изхождал от здравословното състояние на ищцата след първата хоспитализация за да направи извод за следващия се обем грижи тогава . При следващата хоспитализация на ищцата през 2008г грижи е полагало друго лице , а не длъжниците и не това е обусловило решаващите съображения ,тъй като независимо дали този факт ще се отнесе към основанията на иска , решаващите изводи остават непроменени .
При положение, че съдът е основал съображенията си за неизпълнение на задължението в дължимия обем на обстоятелствено изследване към м. І , м. ІІ на 2007г, т.е факти , случили се до завеждане на исковата молба и макар поради фактически грешното цитиране , или необосновано (с година напред) да е бил възприет моментът , в който грижи са били отказани и контактът между страните е бил прекъснат, Върховен касационен съд не приема относимост към решаващи съображения на съда , в решаваща за изхода на спора насока на първия формулиран въпрос в изложението на касаторката С. К. : за недопустимо основаване решението на факти, които не са въведени като основание на иска .Не приема също предпоставящото въпроса твърдение на защитата, че изместеното с една година напред разделяне на двата условни периода в мотивите явства , че съдът по свое усмотрение , недопустимо е променил исковия период на заявеното неизпълнение , анализирал поведението на ответника за период извън очертания с иска под формата на приложение на чл. 188 ал.3 ГПК (отм) и така е произнесъл правен въпрос в противоречие с т.4,5,6 и т.9 от ТР №1/2001г ОСГК .
По втория въпрос в изложението на С. Й. С.-К. също не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Поставянето на изяснен в практиката въпрос е подкрепено единствено с касационни оплаквания . Критериите, по които следва да се определи обемът и съдържанието на престацията за гледане и издръжка , в контекста на установените по делото факти включително , не е разрешен от САС в противоречие с практиката на ВКС , предвид цитираните по основанието на чл. 280 ал.1 т.1ГПК решения №15 от 2010 по гр.д№46/2009 ІІІ г.о р.№863/2010 гр.д №1534 ІVг.о и по- старата практика в смисъл , че доказателствата следва да се обсъждат в цялост, съвкупност и взаимовръзка , че обемът и характерът на грижите при алеаторен договор следва да отговарят на нуждите на кредитора. Върховен касационен съд не приема тезата на защитата при обосновката на въпроса , че приемането на грижите до един момент сочи на същата съответност по обем при изпълнение на договора в следващ момент , особено когато се касае за влошено здраве и необходимост от медицински прегледи за диагностика на тежък здравословен проблем ,както и че в случая се касаело за специални изисквания на кредитора , каквито не е имало договорени. Въззивният съд е възприел установеното в практиката разбиране , че при оспорване и иск решаващо е не дали грижите за изследвания период са идентични с тези , които за предходен такъв кредиторът е приемал ,а дали са съответни на действителната нужда на прехвърлителя ,както и че за тази нужда решаващо значение има и здравословното състояние (реш.№863 от 22.12.2010г по гр.д.№1534_2009 ІV г.о ).
Не е налице основани за допускане до касационно облжалване и по въпрос следва ли да бъде развален договора ,когато е налице неприемане от кредитора на изпълнението , което му се предлага ,включително и в процеса на поискана трансформация в парична престация по съдебен ред. Въпросът има ясен ясен отговор в практиката на ВКС включително цитираната (реш.363/2010 д.№756/2009г ІІІ г. о) но този въпрос не е определил решаващите изводи на съда поради възприетото ,че неизпълнението, дало основание за разваляне на договора е било налице с оглед здравословното състояние на ищцата и нуждата от грижи непосредствено след 10.01.2007г , при изписването й от болничното заведение .Съображения ,че въззивният съд не е отчел правилно момента , от който кредиторът е изпаднал в забава (отнасяйки го към 2008г при липса на спор , че още от м. март на 2007г явно липсва съдействие , ответниците не знаят къде е ищцата и тогава същите са изпратили първия паричен превод,при това исковата молба е била вече заведена) , нямат отношение към решаващите изводи на съда , предвид вече изтъкнато. Кръгът правни въпроси , свързани с трансформация на задължението в парично , не е засяган решаващо по настоящето дело при възприето основание за разваляне на договора , осъществило се преди това .
Гореизложеното във връзка с втория въпрос по изложението на касаторката С. Й. С.- К. следва да се изтъкне и по отношение изложението на нейния съпруг В. К. , по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да направи собствени правни изводи , да обсъди относимите доказателства , доводи , възражения и пр. Върховен касационен съд не приема изразената чрез въпрос теза , че въззивният съд не е сторил това . Именно с обжалваното решение искът е уважен , спорът е разрешен по същество при обстойно обсъждане на доказателствата – гласни и писмени и доводите на страните. Въззивният съд е приел за установено твърдението на ответниците ,че са заплащали консумативни разноски , но е приел още , че това не е било достатъчно. Поради това несъстоятелно е да се твърди ,че писмените доказателства за заплатени разходи по имота са оставени без обсъждане. Без значение за решаващите съображения на съда , но и за изхода на делото са и останалите конкретно наведени в изложението писмени доказателства , които не са се отнасяли до релевантно преценените факти
По въпроса за последиците от липса на кредиторово съдействие , формулиран втори по ред в изложението на касатора К. , важи казаното по третия въпрос от изложението на неговата съпруга . Повдигането му е без значение за изхода на делото с оглед решаващите съображения на въззивния съд .
Поставеният трети въпрос в изложението на касатора К. е за съдържанието и обема на грижите по алеаторния договор с оглед обективната необходимост от тях и отговорността за неполагането им в пълен обем при случай на промяна в нуждата на кредитора , която длъжникът не узнава, поради липса на кредиторово съдействие – т.е при търсене отговорност при неизпълнение за спицифични , конкретни грижи, които не са могли да бъдат предположени . Въпросът обаче не държи сметка за поредността на установените във времето факти по делото , недвусмислено обуславящи фактическите изводи на съда . Няма как длъжникът К. да не знае ,че при изписване от болничното заведение през м. І 2007 г ищцата е имала съответната нужда,че спрямо нея са налице предписанията на здравните органи ,конкретно мотивирали съда да приеме неизпълнение, при положение че е ответникът е бил в течение на болничното й лечение , както сам е твърдял и доказвал. Въпросът е неотносим към тази част от фактическата обстановка по делото , дала основание за решаващите изводи на съда . Без значение за изхода на спора е дали след като съдействие е било вече отказано, неизпълнението по отношение на адекватния и пълен обем грижи се дължи на незнание, щом като преди кредиторът да предприеме подобно поведение е установен момент , в който грижите не са съставлявали дължимото изпълнение. Поставеният от защитата на касатора въпрос не стои за разрешаване в този спор , по въпроса липсва и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .В решението си въззивният съд е съобразил Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК и трайно възприетото в практиката, че липсата на полагана грижа в пълен обем поставя длъжника по алеаторния договор в пълно неизпълнение. Ето защо касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Разноските на касаторите остават за тяхна сметка . Ответниците Д. И. Л. , Г. К.
и Й. К. К. и П. Л. ,които са депозирали отговор чрез адв.Д. ,не са установили разноски
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1547 от 20.07.2012гпо гр.дело № 2392/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .