2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София, 16.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №794/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на КУИППД ,чрез ТД на Комисията[населено място] , срещу решение №226 от 25.01.2010г по гр.дело № 78/2009г. на В. апелативен съд , с което е оставено в сила решение №1 от 12.12.2008г на Г. окръжен съд ,по отхвърлен иск за отнемане на имущество ,придобито от престъпна дейност ,в полза на държавата .В приложеното към жалбата изложение на основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК , с общия довод за липса на съдебна практика, респ. наличието на противоречиви разрешения по прилагането на закона. Противоречиво разрешение се поддържа по три конкретни въпроса , първият от което е , длъжен ли е съда да възприема заключението на вещи лица ,без да го обсъжда заедно с други доказателства. Според Комисията пример за разрешение в обратния смисъл е приложеното реш. № 1808 от 28.02.2005г, І отд. на Върховния административен съд . Доводът е свързан с оплакванията в касационната жалба за неправилно базиран на експертни заключения извод за размера и характера на доходите на ответника за част от проверявания период. Вторият въпрос е дали изискването за достоверна дата (чл. 145 от ГПК ,отм) важи спрямо държавата в лицето на КУИППД, който бил разрешен в противоречие с изложеното по решение №87 по гр.д.369/2009 ІІІ г.о на ВКС. Т. въпрос е за пазарната стойност като критерий за оценка на активите, също решен в противоречие с цитирана практика на ВКС предвид решение № 89 от 29.01.2010г по гр.д. № 717 /2009г ІІІ г.о. ,както и други решения на ВТАС . Доколкото по последните два въпроса касаторът се позовава на противоречие с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на Върховен касационен съд , поддържаното основание следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В отговор, отвътникът Т. И. Гушанов изтъква , че поставените общо и без обосновка въпроси не са били от решаващо значение за делото .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не са налице , на първо място, основания за допускане на настоящето решение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , предвид изтъкваното противоречие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 89 от 29.01.2010г по гр.д. № 717 /2009г ІІІ г.о. на ВКС. Въпросът за стойността на придобитото имуществото като значителна , не е поставян в настоящия спор с оглед размера по §1 т.2 от ЗОПДИППД във вр. с чл. 3 ал.1 от закона , в която насока цитираното решение на ВКС е дало отговор. Същият въпрос не се е оказал решаващ и при изследване на предпоставките на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД , в настоящия случай. Която и стойност да бе възприел въззивния съд по отношение на заявените за отнемане активи – придобивната по нотариалните актове за собственост, или реалната пазарна , то ответникът е установил законни източници на доходи в такъв размер и порядък , че предположението за пряка или косвена връзка на придобитото имущество с престъпната дейност,за която е ангажирана наказателната му отговорност, се явява категорично изключена. По изложените вече съображения случаят по делото не поставя като решаващ и въпроса дали изискването за достоверна дата (чл. 145 от ГПК ,отм.) важи спрямо държавата в лицето на КУИППД. Липсва изискуемата обосновка при поставянето на този въпрос във връзка с решаващите изводи на въззивния съд , който съд след проверка от вещо лице е приел за установена достоверността на сметна счетоводна документация в проверяваните юридически лица и отразените в нея приходи на ответника от дивиденти , от трудови възнаграждения и др. осигурителни доходи , които последният е отразил в годишните си данъчни декларации включително . По отношение на заеми, получени от частни лица ,т.е извън банковите кредити, въззивният съд не е възприел ,че частните свидетелстващи документи обвързват Комисията с достоверност на датиране , а че оспорената датата на писмените договори се доказва.Случаят не поставя въпрос за подобно доказване, тъй като процесните приходи също са били декларирани пред ТД на НАП с годишна данъчна декларация ,за съответната година. Върховен касационен съд не възприема и довода , че с процесуалните си действия и решаващите си изводи въззивният съд е поставил въпрос за противоречиво прилагане на правилата по чл.157 от ГПК (отм),сега чл. 202 от ГПК ,като е възприел и обсъдил заедно с останалите писмени доказателства ,вкл.ревизионни актове , годишни данъчни декларации и пр., компетентно дадените основно и допълнително заключения на вещото лице по счетоводно-икономическата експертиза . Заключенията са били изготвени по поставени от КУИППД и допуснати от съда задачи . Комисията е поддържала несъгласие с изводите на експертизата по съображения , основани на неподкрепената с конкретни фактически доводи предварителна тезата за нередовно водена документация в проверяваните юридически лица , като основание за изключване на изплатени дивиденти на ответника от размера на доходите му. Тези възражения са обсъдени и като е приел ,че същите не са основание заключението да не бъде възприето ,вкл. по отношение на констатацията , че в проверяваните лица счетоводството е водено редовно , въззивният съд не е дал противно на константната съдебна практика разрешение. . Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение № 226 от 25.01.2010г по гр.дело №78/2009г. на В. апелативен съд
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .