О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1116
София, 29.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 3321/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], е подало касационна жалба срещу решение № 36 от 30.01.2014 година по гр.д. № 838/2013 година на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 05.06.2013 г. по гр.д. № 2961/2012 г. на районен съд – Д.. С него са уважени искове на О. В. С. от [населено място] срещу касатора за признаване на незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № Н-202/22.08.2012 г. на управителите на дружеството, на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност “началник влак” при [фирма] и за заплащане на обезщетение за това уволнение до размер на 4261, 32 лева с лихва и разноски – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът О. В. С. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В решителните мотиви на въззивното решение е посочено, че предметът на делото включва оспорване наличието на дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, тъй като то е винаги умишлено, а служителят е действал в интерес на работата – обстоятелства, въведени с исковата молба и поддържани в хода на делото. Евентуално е прието, че дори да е извършено дисциплинарно нарушение, то не съответства по тежест на наложеното наказание и уволнението е незаконно и на това основание – чл.189, ал.1 КТ.
С оглед на тези мотиви следва да се приеме, че въпросът „Възможно ли е съдът да признае незаконност на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца?” се основава на твърдения, които не кореспондират с данните по делото и на които въззивният съд е дал нарочна обосновка. Що се отнася до питането „При преценката на тежестта на нарушението следва ли да се изследват предишните наказания на ищеца при положение, че те са заличени с оглед на цялостното отношение на работника служителя към изпълнението на трудовите му задължения?” трябва да се има предвид, че касаторът не сочи задължителна практика на ВКС по чл.189, ал.1 КТ, която да противоречи на приетото в решението, а и това основание е разгледано от съда евентуално и не може да повлияе на правилността му. Същото се отнася и до въпроса „Длъжен ли е съдът по реда на чл.146 ГПК да посочи кои са безспорните факти и да разпредели доказателствената тежест между страните по отношение на тези, които подлежат на доказване?”, който е зададен риторично и не съдържа обосновка за това къде касаторът съзира противоречие между действията на съда и установеното в закона изискване, нито защо намира процесуалното нарушение за съществено и дали то е повлияло на правилността на решението в разглеждания случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 30.01.2014 година по гр.д. № 838/2013 година на Кюстендилския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.