О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
С. 23.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4761 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Ж. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 4827/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.02.2015г. по гр.д. № 50350/2014г. на СРС като са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния за законосъобразност на извършеното на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ уволнение поради установена липса на качества за ефективно изпълнение на работата. С. анализ на ангажираните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. и Г./ е приел за доказано наличието на обективно и трайно състояние, проявило се през продължителен период от време на недостатъчни професионални знания, умения и навици, изразили се в несправяне на конкретни задължения в кухнята във връзка с готвенето, разпределението и съхраняването на продуктите, липса на умения за приготвяне на тестени продукти и закуски, невъзможност за преценка количеството на печивото на съда, използване на повече продукти от определените в требвателния лист. Съдът не е възприел показанията на свидетеля Р., пред вид факта, че преките му впечатления са от по-ранен период и относно извършена от ищцата работа в ресторант, а не в детска ясла, която е с по – различна специфика.
К. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като поставя следните въпроси :
1. Какъв е разграничителният критерии за хипотезите на дисциплинарна отговорност по чл.186 и сл. КТ и липса на качества за ефективно изпълнение на работата по чл.328 т.5 КТ, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение по чл.290 ГПК № 120 от 16.04.2014г. по гр.д.№ 5128/2013г. на ІV г.о., № 306 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 1730/2009г. на ІІІ г.о. и № 252 от 4.10.2012г. по гр.д.№ 1599/2011г. на ІІІ г.о.,
2. По какъв начин се доказва липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и може ли това да стане само със свидетелски показания?, по който се позовава на решения № 291 от 2.04.2014г. по гр.д.№ 2823/2013г. на ІІІ г.о, № 992 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 195/2009г. на ІІІ г.о. и № 15 от 5.03.2013г. по гр.д.№ 209/2012г. на ІV г.о. Поставя и въпроса за тежестта на доказване, който счита, че се разрешава противоречиво от съдилищата, в която връзка представя влязло в сила решение на СГС № 1646 от 7.03.2013г. по гр.д. № 476/2013г.
3. Как следва да се обосноват мотивите на работодателя в заповедта за уволнение, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в решения по чл.290 ГПК № 392 от 8.10.2012г. по гр.д.№ 1515/2011г. на ІV г.о. и № 425 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 1966/2010г. на ІV г.о. и
4. Следва ли съдът да допусне експертиза, когато за решаването на възникнали въпроса са необходими специални знания, по който се позовава на решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на ІV г.о
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват основателността и допустимостта й.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Първите два поставени от касатора въпроси, независимо че са от значение за изхода на спора и съставляват общо основание за допустимост, не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване. Това е така, защото същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, включително и с многобройната цитирана от касатора.
В. съд не е допуснал смесване на хипотезите на чл.186 и сл. КТ и чл.328 т.5 КТ, тъй като е приел, че в случая не става въпрос за неизпълнение, некачествено или неефективно изпълнение на трудови функции поради виновно поведение, а за трайно и обективно състояние, което се дължи на недостатъчни професионални умения и навици. Р. критерий – субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението /при безвиновното основание по чл.328 т.5 КТ работникът обективно и трайно не притежава качества за ефективно изпълнение на възложената му работа, докато при основанието по чл.186 и сл. КТ работникът може да притежава качествата, но отрицателният резултат е следствие от определено негово действия или бездействие, извършено с умисъл или по небрежност/ – в случая е приложен точно.
Доказването на липсата на качествата е в тежест на работодателя и може да бъде направено с всички доказателствени средства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената му работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Извод за липса на качества се прави въз основа на установените по делото факти относно извършваните от работника действия и бездействия и получените резултати. С тази принципна постановка, установена в практиката / в който смисъл са и цитираните от касатора решения/ не се установява противоречие на въззивния акт. В случая – именно въз основа на възприетите от него гласни доказателства, съдът е преценил като установена тезата на работодателя, че ищцата не притежава качествата, необходими за ефективно изпълнение на възложената й работа.
Последните два поставени от касатора въпроси /за мотивираността на обжалваната заповед и за необходимостта от допускане на експертиза/, доколкото касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и изискват обсъждане на събраните по делото доказателства, съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 4827/2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.