О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
С. 23.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4836 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Технически университет Г., представляван от ректора И., чрез процесуалния представител адвокат Ф. против въззивно решение № 127 от 1.07.2015г. по в.гр.д. № 188/2015г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 139 от 22.04.2015г. по гр.д. № 289/2015г. на Г. и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени следващите се такси и разноски.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на конкретно формулиран въпрос/ и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., чието реално извършване удостоверява с договор за правна защита и съдействие от 18.08.2015г.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд не е възприел изводите на първоинстанционния за законосъобразност на извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ уволнение на ищцата, заемаща длъжността „преподавател” с мотива, че новата длъжностна характеристика, с която е променено изискването за образование от висше във „висше образование със специалност с два езика или две фиологии” е следвало да бъде одобрено не от ректора /както е в случая/, а от Академичния съвет, тъй като длъжността „преподавател” се включва в академичния състав на университета, съгласно чл.2 ал.1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България, във връзка с чл.48 от Закона за висшето образование.
К. се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК без конкретно да формулира въпрос, за който да е възможно да се провери дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В приложеното към жалбата изложение цитира решения /две от тях- по гр.д.№ 2651 на РС Благоевград и по гр.д.№ 746/2009г. на ОС Благоевград са с отбелязване за влизането им в сила, а за трето – не е, поради което не може да бъде съобразено/, за които твърди, че противоречат на въззивното. Доколкото същите са постановени по дела, касаещи лица, които са заемали други длъжности, с различни правни основания /по тях уволненията са по чл.328 т.2 КТ/ и в мотивите им е акцентирано на различни въпроси /за подбора и закрилата при уволнение/, настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора, че те могат да обосноват основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС / на което касаторът се позовава/ за да е налице посоченото основание за допустимост следва противоречието между въззивния акт и влязлото в сила решение, на което се позовава касатора да е по даденото разрешение на поставения правен въпрос от значение за изхода на спора. В случая такъв правен въпрос касаторът въобще не поставя и подобно противоречие не е възможно да съществува, защото влезлите в сила съдебни актове касаят различни от настоящето уволнения.
К. в представеното изложение счита, че съдът следва на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК „пред вид липсата на трайна и установена практика” да се произнесе „във връзка с разпоредбата на чл.30 ал.1 т.8 Закона за висшето образование” /ЗВО/, съгласно която: „Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му”. Така цитираната норма е ясна и непротиворечива и без поставен въпрос няма как да бъде обсъждана. Съгласно т.1 от горецитиранато ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен, както и съдът не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Противното би засилило твърде много служебното начало, а и е възможно съдът да вложи във въпроса съдържание, различно от желаното от жалбоподателя.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 1.07.2015г. по в.гр.д. № 188/2015г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Технически университет Г. БУЛСТАТ 0004715040604, представлявано от ректора И., с адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на С. Г. А. от [населено място] [улица] ап.33 сумата от 550лв. /петстотин петдесет и пет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :