3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
София, 30.11.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1529 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Д. С. и В. Д. Х., чрез адв. В. Л., срещу въззивно решение № 178/22.11.2016 г., постановено от Силистренския окръжен съд по в. гр. д. № 228/2016 г.
Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Искат отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска.
Насрещната страна Р. Х. Т. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Дуловски районен съд, обявил за окончателен сключения предварителен договор, с който П. Д. С. и В. Д. Х. продават на Р. Х. Т. свой недвижим имот за сумата от 50 000 евро, при условие, че купувачът доплати на продавачите 1560 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Р. Т. е осъден да заплати сумата от 676.79 лева, представляваща дължима сума за застраховка на имота през периода от 12.08.2010 г. до 12.08.2014 г., 3 000 евро – цената на продадените движими вещи, находящи се в недвижимия имот.
За да се произнесе, съдът установил, че П. Д. С. и В. Д. Х. са собственици на застроено дворно място, съставляващо УПИ …. в кв. …, с площ от 550 кв.м. Те сключили на 12.08.2010 г. с Р. Х. Т. предварителен договор, по който му обещали да продадат горния имот за сумата от 50 000 евро, която да се изплаща от купувача по банкова сметка на П. С. в продължение на 48 месеца, от които 47 вноски по 1 000 евро, а последната вноска – разлика до 50 000 евро. С. получила първата дължима вноска по договора в брой непосредствено преди подписването му. Съконтрахентите се задължили да сключат окончателен договор, когато купувачът погаси последната дължима сума по договора. Договорили се държането на имота да бъде предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор. В анекс от 26.08.2010 г. е посочен номер на банковата сметка в Банка Д., по която да се превеждат вноските по договора. Установено е също така, че чрез У. Ю. български банки, за периода от 03.09.2010 г. до 07.03.2015 г., от Германия на С. са изпратени над 70 превода, възлизащи на обща стойност 47 440 евро. Преводите са ежемесечни, на различна стойност, но като цяло покриват 1 000 евро месечно. Извършени са от Германия, като платец е сестрата на купувача – Д. А., като съдът установил, че отначало страните са били наясно, че тя ще плаща цената, която поради това е била уговорена и в евро. Съдът приел, че Р. Т. е изпълнил задължението да плаща уговорената цена, независимо, че преводите са по друга сметка на С., различна от посочената в анекса към предварителния договор, защото тя самата е приела така направеното изпълнение. Не е допусната забава – периодичните плащания са правени с различен размер, но през месечния период, като общият им размер е според уговореното и без просрочване на месечния срок,с изключение на месец февруари 2011 г. Купувачът е останал задължен с незначителна сума от уговорената цена, което, с оглед интереса на кредитора и на осн. чл. 87, ал. 4 ЗЗД не е основание да се развали предварителния договор.
Касаторите П. Д. С. и В. Д. Х. обосновават допускане на касационно обжалване с въпросите дали се счита погасено плащането на задължението, произтичащо от договорно правоотношение, без да е изпълнено нормативното изискване на чл. 75, ал. 3 ЗЗД да бъде заверена посочената в предварителния договор банкова сметка и дали се счита за изпълнение по предварителен договор плащането от трето лице, ако последното не е посочило основанието за плащане.
И двата въпроса са неотносими към постановеното от съда. Той е приел за установено, че плащането е извършено чрез преводи чрез У. Ю. български банки, а не по банкова сметка на С.. Тя и другият обещател са знаели, че плащането ще бъде извършвано от сестрата на купувача.
Освен това, решенията, на които се основат касаторите – № 239 от 21.06.2013 г. по т.д.№ 188/2011 г. на II т.о. и решение № 176 от 23.12.2014 г. по т.д.№ 657/2012 г. на II т.о., са неотносими към поставените правни въпроси, а позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване по подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 178/22.11.2016 г., постановено от Силистренския окръжен съд по в. гр. д. № 228/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: