О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1119
София, 31.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 3771/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Е. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. П. от АК-Варна, е подала касационна жалба срещу решение № 195 от 18.02.2014 година по гр.д. N 71/2014 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5255 от 22.11.13 г. по гр.д. № 8222/2013 г. на Варненския районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу [община] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл. 190, ал.1, т.3, 4 и 7 КТ във вр. с чл.187, т.3 и 10 КТ, за възстановяване на длъжността “директор” на ОДЗ „Д.”, [населено място] и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 5 947,50 лева.
Ответникът [община], чрез пълномощника си юрк. Н. Б., оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по същество. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. В него са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на чл.193 КТ, чл.195 КТ и чл.189, ал.1 КТ. Посочени са решения на ВКС, които не са представени /№ 392 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 843/2009 г.; № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г./, общото по които е, че са обсъждани данни, свързани с критериите за съразмерност на наказанието по чл.189, ал.1 КТ. Следва да се има предвид, че критериите за определяне на дисциплинарното наказание са законоустановени и не могат да се променят от съда. Съдът има задължение да подведе конкретните фактически данни към критериите по чл.189, ал.1 КТ и да оцени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Това негово задължение е императивно установено. В случая съдът е обсъдил релевантните фактически данни спрямо критериите за оценка на тежестта на нарушението и е стигнал до извод, че наказанието “дисциплинарно уволнение” е съразмерно с оглед характера на дейност и статута на предприятието, както и длъжността на наказаното лице – директор на общинско детско заведение, на което са поверени грижите за деца в ниска възраст. В случая касаторката е допуснала лоша организация на трудовия процес, при която децата от І-ва и ІV сборна група и от ІІ-ра група са оставени без надзор, а тези от ІІІ-та група са поверени на детегледач, вместо на учител или възпитател.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието се прилага тогава, когато въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на 189, ал.1 КТ, като се обсъдени конкретни казуси, които не разкриват сходство с процесния.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 195 от 18.02.2014 година по гр.д. N 71/2014 година на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Д. С. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на [община] 150 лева /сто и петдесет лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждене за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.