О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София 01.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 3275 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
С решение № 8283/17.11.2015 г. по в. гр. дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, поправено на основание чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 15.01.2016г. и допълнено с определение от 15.01.2016г., на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, след отмяна на решение № I-45-53 от 06.11.2014 г. по гр. дело № 27609/2012 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, е отхвърлен искът по чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от М. П. Й. срещу Ц. Т. Й. за сумата от 15 393,98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан пожар на 17.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008г. до окончателното изплащане на сумата и М. П. Й. е осъден да заплати на Ц. Т. Й. сторените в първоинстанционното и въззивно производство разноски.
Срещу основното решение № 8283/17.11.2015 г. по в. гр. дело
№ 810/2015 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба с вх.
№ 6715/19.01.2016 г. от ищеца М. П. Й., [населено място], чрез адв. Р. М. и адв. Б. И..
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателят поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуално правните въпроси: 1. въпросът съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – за правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти. 2. възможно ли е въззивният съд да постанови решение по правна квалификация, каквато не е предявена в предходната инстанция?
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Ц. Т. Й. е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира разноски.
Срещу решение от 15.01.2016г. по гр. д. № 810/2015г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 8283/17.11.2015 г. по в. гр. дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, е подадена касационна жалба с вх.
№ 17858/10.02.2016 г. от ищеца М. П. Й., [населено място], чрез адв. Р. М. и адв. Б. И..
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност и необоснованост на решението. Искането е за отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателят поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по същите процесуалноправни въпроси, формулирани в изложението му към касационна жалба с вх. № 6715/19.01.2016 г.: 1. въпросът съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – за правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти. 2. възможно ли е въззивният съд да постанови решение по правна квалификация, каквато не е предявена в предходната инстанция?
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Ц. Т. Й. е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваните решения намира, че жалбите са подадени в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивни решения, подлежащи на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С обжалваното въззивно решение № 8283/17.11.2015г. Софийски градски съд е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот в [населено място] село, [община], с площ от 925 кв.м., представляващ УПИ Х – 134 от кв.23, заедно с 1/2 идеална част от масивна вилна сграда със застроена площ от 85 кв.м с реално ползване на хол, бокс и баня със западно изложение на първия етаж и две спални с източно изложение на втория полуетаж, че ответникът и съпругата му си запазили правото на ползване върху другата 1/2 идеална част от вилната сграда и че на 17.10.2008 г. ответникът, който бил ползвател на втория етаж на сградата, чрез включването на газова бутилка предизвикал пожар, в резултат на който били унищожени покривната конструкция на сградата, врати, прозорци и обзавеждането на втория етаж – собственост на ищеца, както и че вследствие на погасяването на пожара целият първи етаж бил наводнен, а вещите, находящи се там, били похабени и унищожени.
Прието е, че с молба-уточнение от 18.06.2013 г. ищецът отново заявил, че причина за вредите, които са нанесени в неговата част от имота е неправилно боравене на ответника с газова бутилка, в резултат на което настъпил пожар, последица от гасенето на който било наводнението.
Въззивният съд е приел, че с изготвения доклад по делото първоинстанционният съд квалифицирал правния спор по чл.45, ал.1 от ЗЗД, а впоследствие в проведеното на 18.06.2013 г. първо съдебно заседание по делото изменил доклада и квалифицирал исковата претенция като предявена по чл.50 от ЗЗД. Въззивният съд е обосновал довод, че правната квалификация на иска се обуславя от фактите, изложени в исковата молба, поради което когато се съдържат твърдения, че претърпените вреди са произлезли от самата вещ, без да е налице виновно действие или бездействие на лицето, под чиито надзор тя се намира, искът се квалифицира като такъв по чл.50 от ЗЗД, а в обратния случай – като иск по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД. Формиран е извод, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна – чл.50 от ЗЗД, но същият се е произнесъл по спорното материално право. Прието е, че фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд при събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, заключенията на вещите лица по пожаро-техническата и съдебно-оценителна експертиза и гласни такива, събрани чрез показанията на разпитаните свидетели, поради което е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд.
Прието е за безспорно установено, че страните са съсобственици на недвижимия имот, находящ се в [населено място] село – УПИ с площ от 925 кв.м., представляващ парцел X, имот пл. № 134 от кв.23 по плана на селото, заедно с построената в имота масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м., като всеки един е собственик на по 1/2 идеална част от имота, при реално разпределено ползване, както и че на 17.10.2008 г. в имота е възникнал пожар в резултат на неизправен газов уред. Обосновал е извод, че ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, конкретно виновно действие или бездействие на ответника, под чиито надзор се е намирала газовата бутилка, че от приложеното по делото писмо рег. №Т-74/21.10.2008 г. от МВР – Областна дирекция – П., „Пожарна безопасност и спасяване” – [населено място], е установено, че причина за пожара е техническа неизправност на газови уреди (изтичане на газ). Въззивният съд е посочил, че съгласно заключението на приетата съдебна пожаро-техническа експертиза е налице причинно-следствена връзка между настъпилите щети в имота на ищеца и предизвикания пожар от газова бутилка на 17.10.2008 г., но според съда не е установено твърдяното от ищеца неправилно боравене от ответника с газовата бутилка, вследствие на което да е възникнал пожара.
При тези съждения е приел, че предявеният иск с правна квалификация чл. 45, ал.1 ЗЗД е неоснователен, поради което първоинстанционното решение в обжалваната част – в уважената част на предявения иск следва да се отмени и искът да се отхвърли.
С постановеното на 15.01.2016г. решение по гр. д. № 810/2015г. е прието, че в диспозитива на постановеното на 17.11.2015г. решение са разменени имената на страните и погрешно е изписано „ отхвърля иска по чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от Ц. Т. Й. срещу М. П. Й.“ вместо „ отхвърля иска по чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от М. П. Й. срещу Ц. Т. Й.“, както и че е погрешно изписан състава на съда, постановил решението като вместо изписаният „VI“, следва да се чете „IV-д“ и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочения смисъл.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд от 17.11.2015 г., с което се е произнесъл по съществото на спора по първия правен въпрос от изложението. Жалбоподателят се е позовал на наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, която е налице при неясна, непълна или противоречива законова разпоредба, за да се създаде съдебна практика по прилагането й. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 269 ГПК и чл.146,ал.1 ГПК, по приложението на които е установена трайна практика на ВКС. Правният въпрос е разрешен в противоречие с т.2 от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.2 от посоченото тълкувателно решение, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Правният въпрос съдът е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението на въззивното решение на Софийски градски съд от 17.11.2015 г., тъй като същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното решение. Според практиката на ВКС т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че вторият въпрос от изложението е по правилността на обжалваното решение, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на решение от 15.01.2016 г. постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 17.11.2015 г., постановено по същото дело. Поставените въпроси в изложението са неотносими към решаващия правен извод за допусната очевидна фактическа грешка от съда в диспозитива на първоначалното решение. С оглед на това така формулирани въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 8283/17.11.2015 г., постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 6715/19.01.2016 г., подадена от ищеца М. П. Й., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Р. М. и адв. Б. И..
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.01.2016 г. постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 17858/10.02.2016 г., подадена от ищеца М. П. Й., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Р. М. и адв.Б. И..
Указва на жалбоподателя М. П. Й. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 308 лв. държавна такса за разглеждане на касационна жалба вх. № 6715/19.01.2016 г. срещу решение № 8283/17.11.2015 г., постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: