Определение №112 от 1.3.2011 по ч.пр. дело №49/49 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
49_11_opr_ch.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 01.03. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 49 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на КУИПД срещу определение от 29.11.2010 г. по ч. гр. д. № СП-178 /2010 г. на САС, г.к., V с-в., с което е оставена без уважение частната жалба на Комисията срещу определение от 11.10.2010 по гр.д. № С-34 /2010 г. на съдия от СГС, г.о.. с което е оставена без уважение молба на Комисията за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията срещу В. Л. Д. и М. Г. Д. за установяване на имущество, придобит от престъпна дейност, чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана на описани недвижими имоти и запори на леки автомобили, дружествени дялове и банкови сметки на бъдещите ответници.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно като основано на неправилния извод, че не е отправено искане до ответника В. Л. Д. за подаване на декларация по чл.17,ал.6 от ЗОПДИППД, съдържащо проверявания период, че е неправилен изводът на съда, че като няма начален и краен период на проверявания период не следва да се допускат обезпечителни мерки, като би могло да се приеме, че това е моментът (периодът), през който лицето е придобило движимо и недвижимо имущество, върху което Комисията е поискала налагане на обезпечителни мерки, съдът не се е съобразил с общите принципи на ЗОПДИППД, проверката на комисията не е приключила с внасянето на молбата, неправилен е и изводът, че от имуществото следва да се извади кредитът за придобиването на апартамента, тъй като според закона законен източник са средствата, необходими за погасяването на кредита и въобще доказването на средствата за придобиването на имуществото не е предмет на настоящото производство, по него следва да бъде проверена само допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск, които са налице, т.к. придобитото от двамата ответници имущество е на стойност 80,000 лева, което е на значителна стойност по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД и е налице презумпцията на закона, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен източник на доходи в този размер на проверяваното лице и съпругата му (бъдещи ответници).
Като основание за допускане до касационно обжалване жалбоподателят извежда материалноправния въпрос дали при допускане на обезпечителни мерки по ЗОПДИППД, който е нов закон, извън предвидените в ГПК предпоставки следва да се вземат предвид и тези, предвидени в чл.3 ЗОПДИППД досежно започналото наказателно преследване срещу В. Л. Д., твърди, че този въпрос е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, т.к. законът е нов – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В. Л. Д. и М. Г. Д. не изразяват становище.
Настоящият състав намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и допустима съгласно чл.23,ал.2 ЗОПДИППД.
Изведеният въпрос не е обуславящ, т.к.. въззивният съд е взел предвид образуваното производство по чл.3 ЗОПДИППД, но решаващите му изводи са основани на това, че презумпцията за незаконен произход е оборена чрез доказване на законен източник на средствата за придобиване на процесния апартамент, представляващ основната част от процесното имущество (на най-висока стойност) –чрез банков кредит. Изводът е обоснован – кредитът е в размер на 60,000 лева, отпуснат през 2004 г. само за закупуване на имота, който е на по-висока стойност, кредитът е отпуснат за период до 29.02.2024 г. и следва да бъде погасен чрез 240 месечни вноски (н.а. за ипотеката за обезпечаване на кредита е на л.95, от делото на СГС). Падежите на по-голямата част от вноските не са настъпили.
Поради изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението и оплакванията за незаконосъобразност не следва да бъдат разглеждани.
Воден от изложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 29.11.2010 г. по ч. гр. д. № СП-178 /2010 г. на САС, г.к., V с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1062_10_dec_290gpc.doc

Scroll to Top