2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 13.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3654/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№22804/30.7.2018 г., подадена от адв. Н. Б. – процесуален представител на ответника по исковата молба „Енерго-про Продажби“ АД – В., против въззивно решение №1130/21.6.2018 г. по гр.д.№859/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №755/26.02.2018 г. по гр.д.№16097/2017 г. по описа на Варненския районен съд, г.о., 10 състав, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-про Продажби“ АД – В., че М. Г. Я. от [населено място], не дължи сумата от 7381,77 лева, представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 26.01.2016 г. до 25.01.2017 г. в обект находящ в [населено място], [улица], с клиентски №[ЕГН], аб.№[ЕГН], за което е издадена фактура № от 29.8.2017 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Въззивният съд изцяло е възприел „изводите на В., изложени в мотивите, че по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК ответникът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на предпоставките за начисление на процесната сума за заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
В процесния случай не е налице никоя от посочените хипотези за корекция на сметката на потребителя.
От представените по делото писмени доказателства – констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3./скрит/, които не са визуализирани на дисплея и не са били отчетени при редовния отчет. Тъй като абоната не ползва подобна върхова тарифа, то този регистър не е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично становище дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Натрупаното в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там само след неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ.
В хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размера посочен в издадената фактура., съдържащата се в регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 скрит регистър на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Процесният електромер не е от типа смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва,същия няма регистри за памет, които да определят с точност началната дата на въздействието. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, поради което и предявения иск за недължимост на претендираната сума е основателен и по него следва да се постанови положително решение .
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на В., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се поставят следните въпроси: “Налице ли е право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 от ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване ? и „Освобождава ли се потребителят от задължението да заплати цената на измерена от средство за търговско измерване електрическа енергия, ако е установено външно неправомерно въздействие върху програмата за параметризация на средството за търговско измерване, което той е задължен да не извършва и което обаче не му позволява да осъществява контрол върху всички показания на средството за търговско измерване по смисъла на чл.10 ПИКЕЕ ?“.
Сочи се практика на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответницата по касация М. Г. Я., посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. По първия материалноправен въпрос, а именно – „Налице ли е право за оператора на електроразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване“, касаторът твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с възприетото в практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се посочва противоречиво разрешаване с това, съдържащо се в решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2016 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Такова противоречие обаче в случая не е налице, тъй като с цитираното решение е прието, че според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението от 2012 г., в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент в тази насока е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Възприетото от ВКС в цитираното решение се отнася до случаите, в които е установено грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство, оттам и липса на отчетена доставена енергия, респ. незаплатена доставена енергия. В настоящият случай обаче съдът е приел от фактическа страна, че по делото не се е установило да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищцата и въведените при ответника данни за нея, не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия. Нещо повече, съдът е стигнал до извод, че не се установява по спора дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ електрическа енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни, а натрупаното в регистър 1.8.3. количество ел.енергия е възможно да бъде отразено там само след неправомерно въздействие върху СТИ, което не е доказано. Именно поради това съдът е приел, че предявеният иск е основателен и че за ответника не е възникнало основание да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, като следва да се посочи, че съдът не е отрекъл правото на доставчика на електрическа енергия да извършва корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, но е прието, че в конкретния случай фактите по спора са такива, че не са налице предпоставките за това, тъй като ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извод, че ответното дружество е доставило на ищцата и тя да е потребила ел.енергия в размера посочен във фактурата, съдържаща се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му прочитане.
Следователно, липсата на противоречие с възприетото от въззивния съд от правна страна и това с цитираното и представено решение на ВКС, води и до липса на касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид различните факти по спора по настоящото дело и по делото пред ВКС, цитирано от касатора.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория правен въпрос, а именно: „Освобождава ли се потребителят от задължението да заплати цената на измерена от средство за търговско измерване електрическа енергия, ако е установено външно неправомерно въздействие върху програмата за параметризация на средството за търговско измерване, което той е задължен да не извършва и което обаче не му позволява да осъществява контрол върху всички показания на средството за търговско измерване по смисъла на чл.10 ПИКЕЕ ?“.
Изводи в посочения смисъл въззивната инстанция не е излагала в мотивите си, нито е споделила такъв извод на първата инстанция по смисъла на чл.272 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 850 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1130/21.6.2018 г. по гр.д.№859/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД – В., В. Т. – Г, [улица], ет.2, да заплати на М. Г. Я., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В., [улица], деловодни разноски в размер на 850/осемстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: