О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 593/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Ш., приподписана от адв. Л. Л. срещу определение № 24663/01.12.2014 г. по ч.гр.д.№18734/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение , ІІ-г въззивен състав, с което са потвърдени определение от 08.07.2014 г. по гр.д.№18166/2014 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 60 състав, с което е върната искова молба вх.№5195/04.04.2014 г. подадена от частния жалбоподател,поради неотстраняване на нередовности, а така също и определение от 16.10.2014 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му по чл. 64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за отстраняването им.
В жалбата се прави оплакване, че са налице особени непредвидими обстоятелства , които представляват уважителни обективни причини, за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. Това са отказът на ответника да издаде документ за брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя и възникнали психични заболявания,които са му попречили да извърши в срок дължимото процесуално действие. Твърди се ,че неправилно въззивният съд не е съобразил медицинската документация, която е представена и че въз основа именно на нея срокът за отстраняване на нередовностите е продължаван три пъти .Жалбоподателят намира, че обжалваното определение противоречи на определение по ч.гр.д.№430/20111 г. на ВКС, ІV г.о., което прилага.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че в противоречие със задължителната съдебна практика частната му жалба срешу първоинстанционното определение не е разгледана като молба за възстановяване на пропуснат срок и се позовава на цитираното по-горе определение на ВКС. Поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с твърдението,че е възникнал процесуалноправен въпрос,който е решен противоречиво от два въззивни състава.Във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК отново навежда довод,че частната му жалба не е разгледана като молба за възстановяване на срока.Намира,че разглеждането на спора, възникнал от 2011 г., по който е постановено и цитираното определение на ВКС, е от значение за точното приложение на закона , за развитие на правото и за създаване на практика по приложението на чл.64 ал.2 ГПК. Моли обжалваните определения да бъдат отменени.
По допускането на касационно обжалване на , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото .
Постъпила е искова молба вх.№5195/04.04.2014 г. от жалбоподателя, с която иска осъждане на ответната страна да му заплати обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди. С разпореждане от 22.04.2014 г. тя е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности- не е посочена цена на исковете, не са формулирани петитуми по всички заявени искове- за пропуснати ползи, за претърпяна загуба, като не е конкретизирано каква точно е тя, за неимуществени вреди, не е внесена държавна такса, не е посочен адрес на ответника, не са изложени обстоятелства във връзка с предходна искова молба за оспорване на уволнение.С разпореждания съответно от 09.05., 28.05., и 23.06. 2014 г. законовият срок за отстраняването им е продължаван до 07.07.2014 г. включително, но почти всички нередовности не са били поправени. С определение от 08.07.2014 г. производството по гр.д.№18166/2014 г. е прекратено и исковата молба-върната. Срещу него е подадена частна жалба вх.№1033917/11.08.2014 г. С определение № 19801/01.10.2014 г. по ч.гр.д.№12659/2014 г. въззивният съд е приел,че в частната жалба е инкорпорирана молба с правно основание чл.64 ал.2 ГПК по която е компетентен да се произнесе първоинстанционният съд. Приел е също така, че частната жалба относно определението за връщане на исковата молба не е надлежно администрирана. Поради това е прекратил производството по делото и е върнал частната жалба в различните й части на първоинстанционния съд по компетентност и за администриране. С определение от 16.10.2014 г. първоинстанционният съд е намерил молбата за възстановяване на срока,съдържаща се в частната жалба за неоснователна, тъй като към нея не са приложени книжата, за подаването на които се изисква възстановяването на срока,съгласно чл. 65 ал.2 ГПК. С обжалваното определение съдебните актове, постановени от първоинстанционния съд са потвърдени. Въззивният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и в хипотезата на чл. 129 ал.3 ГПК тя следва да бъде върната на ищеца. Намерил е и че не са налице особени непредвидени обстоятелства,които ищецът не е могъл да преодолее.Приел е,че твърдяният отказ от ответната страна да му издаде удостоверение за размера на брутното месечно трудово възнаграждение не е пречка за определяне цената на иска за имуществени вреди, нито за отстраняване на останалите нередовности. Представените медицински документи- направление за хоспитализация от 22.04.2014 г. и амбулаторен лист от 17.10.2014 г. не доказват наличието на особено непредвидено обстоятелство,възникнало в периода 09.05.-07.07.2014 г.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, но разграничение между тях не е направено.За да бъде допуснато касационно обжалване касаторът трябва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това.Общо основание е формулирането на правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят не е въвел материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, на който ВКС да даде отговор,нито е аргументирал допълнително основание. Касационният съд не може сам да въвежда въпроса.В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 . За пълнота следва да се посочи, че оплакването, че частната му жалба не е разгледана като молба за възстановяване на пропуснат срок не може да бъде споделено. Именно във връзка с разглеждането й като молба по чл.64 ал.2 ГПК е постановено определението на първоинстанционния съд от 16.10.2014 г. Липсва и твърдяното противоречие с определение постановено по реда на чл.288 ГПК по ч.гр.д.№ 403/2011 г. на ІV г.о., , което не представлява съдебна , а така също и задължителна съдебна практика, тъй като с него не се формира сила на пресъдено нещо.С това определение не е допуснато касационно обжалване на предходно въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение за връщане на искова молба, подадена от частния жалбоподател ,поради неотстраняване на нередовности. Не може да бъде обосновано допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с противоречие между посочените по-горе две въззивни определения, доколкото това, което е предмет на настоящото производство не е влязло в сила, а въззивното определение по ч.гр.д.№12659/2014 г. е по движението на делото и с него не се създава сила на пресъдено нещо. Само когато са постановени влезли в сила съдебни актове , с които се дават противоречиви разрешения на поставен правен въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Освен това липсва и правен въпрос, който да е разрешен противоречиво в тях.Не се оправдава и твърдението,че е налице спор от 2011 г. за точното прилагане на чл. 64 ал.2 ГПК.
В частната жалба,предмет на настоящото производство също се съдържа искане да бъде разгледана като молба с правно основание чл. 64 ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовностите в искова молба вх.№5195/04.04.2014 г. и тъй като компетентен да се произнесе по нея е първоинстанционният съд следва делото да му се изпрати по компетентност .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24663/01.12.2014 г. по ч.гр.д.№18734/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение , ІІ-г въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по молба с правно основание чл. 64 ал.2 ГПК инкорпорирана в изложение към частна жалба вх.№ 152871/19.12.2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: