О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
гр.София, 18.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 7495/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. И. Ч. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 67538 от 07.06.2013 год. срещу въззивното решение № 3171 от 30.04.2013 год. по в.гр.дело № 13996/2012 год. на Софийския градски съд, ІV-в състав, с което е потвърдено решението от 25.07.2012 год. по гр.дело № 2714/2010 год. на Софийския районен съд, 65-ти състав в частта, с която е изнесен на публична продан първия етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ 89.28 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре, баня-тоалетна, заедно с прилежащите му мазета с площ 24 кв.м. и 12 кв.м. и ? идеална част от дворното място, съставляващо УПИ ІІІ-292 в кв.25 и в частта, с която е уважена претенцията на О. И. Ч. срещу касатора за извършени подобрения през периода м.юли 2005 год. до м.март 2007 год. в размер на 6 490 лева.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
С разпореждане от 11.06.2013 год. жалбата е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса, както и за прилагане на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С молба вх.№ 106471 от 30.09.2013 год. касаторът е внесъл държавна такса и е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението е посочено, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК-според касатора, решаващия въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като на основание чл.281, т.3 ГПК обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, защото: а/ неправилно били приети твърденията на ищеца-съделител относно направените подобрения, без да е съобразена фактическата страна и били игнорирани доказателствата, представени от касатора; б/изложените и приети от съда стойности не отговаряли на реалните стойности на извършените подобрения; в/ съдът незаконосъобразно изнесъл имота на публична продан, въпреки несъгласието на касатора и волята му да се сключи споразумение с ищеца-негов брат; г/ незаконосъобразно било прието, че ремонтът и другите подобрения били извършени със знанието и без противопоставянето на ответника /сега касатор/ – по същото време последният бил в дългосрочна командировка в провинцията; неправилно съдът дал вяра на показанията на свидетеля Л. Ч.-син на ищеца; неправилно бил определен и дела на О. Ч. – ? идеална част; неправилно било прието и заключението на експертизата, коренно различаващо се от фактите и обстоятелствата по делото; д/ нарушено било правото на защита – във важни етапи на делбеното производство касаторът не бил своевременно уведомяван и надлежно представляван от упълномощен адвокат, с позоваване на решение № 148 от 2010 год. по гр.дело № 656/2009 год., ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касация О. И. Ч. е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че предвид липсата на възлагателни претенции в срока по чл.349, ал.4 ГПК, неподеляемият имот, предмет на делбата следва да бъде изнесен на публична продан. Намерил е, че несъгласието на касатора за извършване на делбата чрез този способ е без значение при липсата на условия за възлагане на имота. Възприети са изцяло съображенията на първата инстанция относно размера на разноските в общата вещ, които са разпределени между страните съразмерно на дяловете им в собствеността и в съответствие със заключението на съдебно-техническата експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
На първо място, жалбоподателят не е формулирал в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло възпроизвежда оплакванията по чл.281, т.3 ГПК срещу правилността на обжалваното решение, съдържащи се в касационната жалба. По тези оплаквания, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща само оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, би следвало да бъде разглеждана по реда на чл.290 ГПК, а това би обезсмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
К. не е посочил задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която да противоречи едно или друго разрешение, дадено с обжалваното въззивно решение. Не е посочен противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Единствено е извършено позоваване на „решение № 148 от 2010 год. по [населено място] № 656/2009 год. на ВКС, ІІ гражданско отделение”/без да е представен препис от съдебния акт/ във връзка с оплакването, че във важни етапи на делбеното производство К. Ч. не бил уведомяван и надлежно представляван от упълномощен адвокат, с което било нарушено правото му на защита в делбеното производство. Самото оплакване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК обаче е формулирано съвсем общо, без да е конкретизирано в кой момент от процеса и в какво се състои нарушението на правото на защита. Отделно от това, касаторът дори не е цитирал и част от решението на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава, поради което не е ясно в какво се изразява твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3171 от 30.04.2013 год. по в.гр.дело № 13996/2012 год. на Софийския градски съд, ІV-в състав, по жалба вх.№ 67538 от 07.06.2013 год. на К. И. Ч. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: