О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
[населено място], 23.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 84 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. П., чрез пълномощника му адв. Б., срещу определение № 54 от 20.01.2011г. на Видински окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 545/2010г., с което е потвърдено определение № 524 от 29.10.2010г. на Б. районен съд по гр.д. № 455/2010г. за прекратяване на производството поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя той не разполага с друг път за защита след като владее имота преди реституцията и за този имот не са предявени претенции от други лица. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК счита, че съдът е разрешил въпроса за допустимостта на иска в противоречие с ТРОСГК № 1/1997г., което приема, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ може да се предяви и при окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №455/2010г. на Б. районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател С. П. против О. дирекция “З.” -[населено място] с посочено правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е собственик на бунгало и прилежаща земя с площ 2014 кв.м. в землището на[населено място], [община], като е придобил собствеността на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ след осъществяване на предвидения в закона ред и предпоставки. Ответникът обаче му оспорва собствеността като отказва издаването на скица, понеже имотът погрешно е включен в плана за земеразделяне под № 019013 и е предоставен на наследниците Ж. П. Ж.. Последните не оспорват правата на ищеца, но той не може да се снабди с нотариален акт поради факта, че ответника оспорва собствеността върху имота. Поради това е отправено искане за установяване правото на собственост на ищеца върху имота.
Първоинстанционният съд с определение от 29.10.2010г. е прекратил производството по делото като е счел, че липсва правен интерес от предявяването му, тъй като по никакъв начин не е видно оспорване правата на ищеца от ответника. Единствено отказът да се издаде скица, според съда, не обосновава такъв интерес, тъй като срещу този отказ ищецът може да се брани по административен ред. Освен това, видно е, че имотът е възстановен на наследници на Ж. Ж. и интересът на ищеца е да установи правата си срещу тях.
С обжалваното определение Видински окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като също е изложил съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от търсената защита, защото ответникът ОСЗ – Д. не оспорва собствеността на ищеца. Съдът е изтъкнал, че посредством този иск ищецът не може да постигне промяна на решението на ОСЗ за възстановяване собствеността върху имота на наследниците на Ж. Ж., тъй като такава хипотеза не е предвидена в чл. 14, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ като основание за изменение на постановено решение. Промяна на решението може да се постигне единствено чрез иск, воден срещу лицата, на които е възстановена собствеността, независимо, че те не са манифестирали по друг начин оспорването правата на ищеца.
Ж. поддържа, че определението, разрешавайки процесуалния въпрос за правния интерес от иска, е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с ТРОСГК № 1/1997г. Съгласно разрешението в т.2 от цитираното тълкувателно решение оспорването на право на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес и такъв е налице когато е налице висящо административно производство или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл. 10б ЗСПЗЗ. В случая това разрешение е неприложимо. Предявеният иск не е по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като ищецът не предявява права върху имота, съществували към момента на кооперирането на земите, а обосновава правото си на собственост с осъществяването на предпоставките по § 4а ЗСПЗЗ, които предвиждат изключение от принципа на възстановяване на земите на бившите собственици в полза на лица, на които е предоставено право на ползване. Предявеният от ищеца иск е за защита на правото на собственост към настоящия момент, но надлежен ответник по този иск не е органът на земеделската реституция, посочен от ищеца, а лицата, в чиято полза е възстановено правото върху същия имот.
Въз основа на горното настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 54 от 20.01.2011г. на Видински окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 545/2010г. по частната касационна жалба на С. П. П. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: