4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София,25.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 509/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Е. в качеството на [фирма] – [населено място], против решение № 216 от 14.02.2012 г., постановено по в. д. № 2656/2011 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2688 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 6513/2010 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. Г. М. искове за заплащане на сумите 12 461 щ. д. – обезщетение за пропуснати ползи за периода 28.04.2006 г. – 05.05.2010 г. вследствие неизпълнение на поети с договор за посредничество от 22.03.2006 г. задължения, и 1 750 щ. д. – обезщетение за претърпени вреди от неизплащане на възнаграждение по договора, съгл. фактура № 345/29.03.2006 г., поддържани в условията на евентуалност на основание чл.82 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, като са присъдени разноски на ответника в размер на 1 200 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение и за присъждане на претендираните с исковете суми, ведно с разноските. К. твърди, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил приети по делото писмени доказателства – атестационен формуляр и разменена кореспонденция, които наред с показанията на свидетелите Е. С. и Р. Р. установяват по категоричен начин виновното неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора за посредничество.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Според касатора, поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, което налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. Г. М. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за заплащане на сумата 1 750 щ. д. Цената на така предявения иск е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела – съответно 5 000 лв. и 10 000 лв., с оглед на което в тази част въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол и касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В частта, с която е обжалвано решението по иска за заплащане на сумата 12 461 щ. д., касационната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] против С. Г. М. за заплащане на сумата 12 461 щ. д., претендирана на основание чл.82 ЗЗД като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за посредничество от 22.03.2006 г. и при условията на евентуалност на основание чл.45 ЗЗД като обезщетение за причинена с деликт имуществена вреда, след като е приел, че в хода на делото не е доказано виновно и противоправно поведение на ответника, извършено в нарушение на договора за посредничество. За да обоснове становището си, решаващият състав на Варненски окръжен съд е анализирал задълбочено съдържащите се в договора уговорки, уреждащи правата и задълженията на ищеца в качеството му на посредник и тези на ответника в качеството му на търсещ работа, както и клаузите в агентско споразумение между ищеца и трето за спора лице, във връзка с което е сключен договорът за посредничество. Като е съобразил значимите за спора договорни уговорки и е обсъдил в съвкупност ангажираните от страните писмени и гласни доказателства, въззивният състав е направил извод, че прекратяването на индивидуалния трудов договор с ответника, сключен със съдействие на ищеца – посредник, не е резултат от виновно поведение на ответника и поради това не поражда основание за носене на договорна отговорност от последния по правилото на чл.82 ЗЗД. Изложени са съображения, че ответникът не следва да отговаря за липсата на необходимата професионална и езикова подготовка за изпълнение на длъжността „капитан на плаващ кран”, станала причина за прекратяване на сключения със съдействие на посредника индивидуален трудов договор, тъй като декларирането на нужните знания и умения е извършено според субективната му преценка, а тяхното реално притежание е подлежало на проверка от ищеца преди предприемане на действия за сключване на договора. След преценка на свидетелските показания и на представената от ищеца писмена кореспонденция с третото лице – възложител по агентското споразумение, съдът е счел за недоказани твърденията в исковата молба, че прекратяването на индивидуалния трудов договор е последица от провинения на ответника, изразяващи се в нарушение на забраната за употреба на алкохол на борда на плаващия моторен кран. Изхождайки от обстоятелството, че отношенията между страните са регулирани от договор за посредничество, въззивният съд е приел за неоснователна и евентуалната искова претенция за присъждане на сумата 12 461 щ. д. като деликтно обезщетение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението процесуален въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства, несъмнено е от значение за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изградил решаващите си изводи по съществото на спора след цялостен анализ и преценка на писмените и гласни доказателства, относими към релевантните за спора факти. Не кореспондира с мотивите към въззивното решение твърдението на касатора за необсъждане на приетите като доказателства атестационен формуляр и писмена кореспонденция. На стр.2 и стр.3 от решението се съдържат подробни съображения относно доказателствената стойност на формуляра и на разменените между агента и принципала писма. След като въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, поставеният в изложението процесуален въпрос по никакъв начин не е рефлектирал върху решаващите изводи за отхвърляне на иска и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Доводите на касатора за необоснованост на възприетите от въззивния съд фактически и правни изводи са относими към правилността на решението, която според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Самостоятелна пречка за допускане на касационното обжалване е и ненадлежното заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. се е позовал на значението на въведения процесуален въпрос за точното прилагане на закона, но не и на значението му за развитието на правото като част от единното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 14.02.2012 г., постановено по в. д. № 2656/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 2688 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 6513/2010 г. на Варненски районен съд в частта за отхвърляне на предявения на основание чл.82 ЗЗД и при условията на евентуалност на основание чл.45 ЗЗД от Ц. П. Е. в качеството на [фирма] против С. Г. М. иск за заплащане на сумата 12 461 щ. д.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. П. Е. в качеството на [фирма] срещу частта от решение № 216 от 14.02.2012 г., постановено по в. д. № 2656/2011 г. на Варненски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 2688 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 6513/2010 г. на Варненски районен съд в частта за отхвърляне на иска за сумата 1 750 щ. д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :