2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София,06.03.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 1168 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. В. Й.,М. Я. Д. – Й.,Я. В. Й.,В. Л. Й.,Л. Г. Й.,Л. Г. М. и П. М. С., подадена чрез пълномощника им адв. Цв.Б.,срещу определение № 371/19.11.2012 г., по гр.д. № 434/2012 г., по описа на Върховен касационен съд, с което е върната частната им жалба срещу определение № 254/04.07.2012 г.,поради просрочие.Излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответниците по частната жалба – Й. М. М.,Ц. И. И. и С. М. Д.,чрез пълномощника си адв.Д.П. са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 ГПК,с който оспорват основателността й.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение Върховният касационен съд е върнал подадената от частните жалбоподатели в настоящото производство частна жалба,поради просрочие,като е приел,че жалбоподателите са били редовно уведомени ,чрез пълномощника им адв.Б. ,за постановеното определение № 254/4.07.2012 год.Приел е,че след като в частната жалба за оспорване на подписа не са искани и не са ангажирани никакви доказателства,следва да се приеме,че не е доказано оспорването на истинността на съобщенията.
С частната жалба вх.№ 10032/17.10.2012 год.пълномощникът на жалбоподателите – адв.Б. недвусмислено е оспорила истинността на съобщенията от 11.07.2012 год. в качеството им на официални удостоверителни документи за извършено от длъжностното лице-връчител на съдебни книжа връчване на съобщението, съдържащо указания за срока на обжалване на определение № 254/4.07.2012 год.Понятията истински или неистински документ, които чл. 124, ал. 4 от ГПК използва са същите, с които законът си служи при инцидентното оспорване на истинността на документ /чл. 193 и чл. 194 от ГПК/ и при преценката кои документи могат да бъдат оспорени. Обвързващата доказателствена сила, с която се ползва връченото съобщение , в качеството му на официален свидетелстващ документ, би могла да бъде опровергана само в производство по оспорване истинността на документ по реда на чл.193 и чл.194 ГПК,в което съдът извършва проверка на истинността на документа. Доказателствената тежест да установи неговата неистинност носи оспорващата истинността на документа страна, като са допустими всички доказателствени средства, вкл. и разпит на свидетели .
В настоящия случай не са посочени доказателства в подкрепа на твърдението, че пълномощникът на жалбоподателите – адв.Б. не е подписала съобщенията,а представената резервация за почивка ,за периода 10.07.2012 год.-20.07.2012 год.,не е доказателство,че се е възползвала от нея,поради което така постановеното и обжалвано определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 371/19.11.2012 г., по гр.д. № 434/2012 г., по описа на Върховен касационен съд ,Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: