2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1431/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 26.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1431/2014 година
Производство по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Т. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.7, представлявана от адвокат С. Г. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 331 от 01.11.2013 год., постановено по гр.дело № 2181/2013 год. по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено решение № 310 от 21.12.2012 год. по в.гр.дело № 622/2012 год. на Сливенския окръжен съд и вместо него е постановено друго като е изменено на основание чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 във връзка с чл.59, ал.4 от СК, утвърденото с решение № 449 от 26.05.2011 год. по гр.дело № 7346/2010 год. на Сливенския районен съд споразумение в частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете Д. И. Д., ЕГН [ЕГН] с:
1. Предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. И. Д. на бащата И. М. Д..
2. Определяне следния режим на лични отношения между майката Т. Г. Д. и малолетното дете Д. И. Д.:
През първите два месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда детето всяка първа и трета събота от 10 ч до 12 ч, в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.С..
През следващия един месец майката да вижда детето всяка събота от 10 ч до 12 ч, в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.С..
След този тримесечен период майката да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч в събота до 18 ч в неделя-с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година.
Също след горния тримесечен преходен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим:
През четните години майката взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Г., Деня на съединението и К. (Б. вечер и Р. Х.), като взима детето в 18 ч в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18 ч в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на К., когато да връща детето до 20 ч на 28 декември; както и да взима детето на рождения му ден – от 10 ч до 18 ч, освен ако този ден е събота или неделя или попада в рамките на тридесетте дни през лятната ваканция, когато се прилага посочения по-горе режим;
През нечетните години майката да взима детето по време на следните официални празници: В. (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Н. година, като взима детето в 18 ч, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 18 ч в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Н. година, когато да взима детето в 16 ч на 28 декември и го връща до 18 ч на 2 януари; както и да взема детето на именния му ден – от 10 ч до 18 ч, освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим;
За осъществяване на личните контакти майката следва да взима детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом.
3. С разпореждане на родителите И. М. Д. и Т. Г. Д., на детето Д. И. Д. и на техните близки да оказват съдействие на служителите от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.С. при осъществяване на горните мерки;
4. С осъждане Т. Г. Д. да заплаща на малолетното дете Д. И. Д. месечна издръжка в размер 77,50 лева (седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката;
5. С осъждане Т. Г. Д. да заплати на И. М. Д. сумата 657,20(шестстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки)-разноски по делото.
Молителката поддържа, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са съществували от момента, когато „бащата е отвел незаконосъобразно детето със себе си в дома, в който той живее или са настъпили след тази дата”. Твърди, че доказателствата са новооткрити, но са съществували преди постановяване на съдебното решение, а именно сверени ксероксни копия на: ученическия бележник на детето – стр.6 до 13; от майката (молителка) до директора на ІІІ основно училище „Д-р И. С.”, С.: заявление с вх.№ РД-05-23 от 25.09.2013 год., молба с вх.№ РД-05-174 от 08.12.2012 год., молба с вх.№ РД-05-540 от 30.05.2013 год.; у ведомление до молителката от Агенция за социално подпомагане, Дирекция-С. с № 51-94 ТТ-0045 от 22.12.2013 год.; служебна бележка от „Български пощи”, О.-С. с № ПЕ-02-104 от 30.01.2014 год.; жалба от молителката до Районна прокуратура-С. с вх.№ 3244 от 19.09.2013 год.; протокол за полицейско предупреждение от 04.10.2013 год.; писмо на молителката до Дирекция „Местни приходи”- [община] с вх.№ 41 от 19.11.2012 год. и уведомление от Дирекция „Местни приходи” до молителката с и зх.№ МП-25 от 21.01.2014 год., четири броя амбулаторни листа за детето Д. И. Д.: №№ 002408 от 14.11.2012 год., 455 от 01.10.2012 год., 453 от 28.09.2012 год. и 024325 от 29.09.2012 год.; две молби, подадени от молителката до Директора на Районна здравноосигурителна каса(Р.)С. от 17 и 20.12.2012 го; уведомление изх.№ 94-00-125 от 18.12.2012 год. на Р.-С. до молителката; модул за здравноосигурителни книжа за детето като пациент; декларация от детето с дата 05.07.2012 год. за издадана нова З.; извлечение за 9 прегледа на детето за периода 29.09. до 14.11.2012 год. и 5 броя фискални бона за платена ел.енергия от бащата. Поддържа, че посочените доказателства обосновават промяна на родителските качества на бащата, лошите битови условия, при к оито живее и превес на тези на майката, поради което интересът на детето налага да се отглежда от майката както е постановено от Сливенския окръжен съд в посоченото решение.
Счита, че е допуснато процесуално нарушение, което е основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК тъй като социалният доклад е представен 2 дни преди заседанието на втората инстанция (явно се има предвид на въззивния съд) и въпреки подадена молба за отлагане на делото, за да се снабди с доказателствата, опровергаващи доклада, че не се интересува от детето-такава възможност не й е дадена.
Подобни съображения се излагат по съществото на спора с оглед неправилността на касационното решение като претендира за отмяната му на посочените основания и потвърждаване на въззивното решение, със спиране на изпълнението „на обжалваното въззивно решение № 331”(явно се има предвид касационното решение).
От ответника по молбаата за отмяна И. М. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] е постъпил писмен отговор по чл.306, ал.3 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
Спирането на изпълнението на невлязлото в сила съдебно решение и на влязлото в сила съдебно решение е у редено в закона по различен начин. Съгласно чл.282 ГПК касационният съд спира изпълнението, ако е представено надлежно обезпечение по чл.180 и 181 ГПК. При спирането на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение не се преценява вероятната основателност на касационната жалба. Съгласно чл.309 ГПК касационният съд може да спре изпълнението на влязлото в сила решение при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК. В този случай, за да постанови или откаже исканото спиране, касационният съд преценява и вероятната основателност на молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Отмяната по реда на чл.303-чл.309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 от ГПК причини. В случая първото твърдение на молителя следва да се квалифицира в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото, както е в случая. Когато сочи нови обстоятелства, като едно от основанията за отмяна по реда на чл.30, ал.1, т.1 ГПК, законът има предвид факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да бъдат нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са новосъздадени (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение), тъй като по правило новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск, чрез който да защити правата си.
Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е средство за извънреден, извънистанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК.
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани, което в случая не е налице.
Така както са изложени оплакванията касаят неправилност и необоснованост на касационното решение, което е недопустимо в производството по отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],
ет.3, ап.№ 7 за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 331 от 01.11.2013 год., постановено по гр.дело № 2181/2013 год. по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Г. Д. за спиране изпълнението на решение № 331 от 01.11.2013 год., постановено по гр.дело № 2181/2013 год. по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ