3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 25.02.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 21 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Н. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 04.08.2014г. по в.гр.д.№482/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която В. Н. Д. е осъден да заплати на съделителката Л. В. К. сумата 60000лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД като получена на отпаднало основание, както и в частта за разноските.
Поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като постановеното от въззивния съд решение е недопустимо-формулираните в молбата на Л. В. К. искане и фактически основания не съответстват на дадената от съда квалификация. Поддържа също така, че в молбата не са изложени фактическите основания, на които се основава искането и че не е формулиран петитум с конкретно искане, по което съдът да се произнесе.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. В. К. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение, постановено във фазата по извършване на делбата, е прието, че на 17.02.2011г., видно от приета като доказателство разписка, В. Д. е получил от Л. К. сумата от 60000лв., която представлява удовлетворяващо го обезщетение за запазената му част от наследството и съответно парична равностойност на 1/3 идеална част от стойността на двата делбени имота, останали в наследство от общия наследодател К. Л. М., като при завеждане от него на иск за делба на посочените имоти тази сума се признае за плащане на уравнение на дела му в посочените имоти, а евентуалната разлика между нея и сумата, определена от съда за полагаща се, подлежи на връщане. Прието е , че В. Д. е предявил иск за делба, по който с влязло в сила решение е отменено завещателното разпореждане, извършено приживе от наследодателката в полза на Л. К. и е допуснато извършването на делбата на процесните имоти. Изложени са съображения, че уравнението на дяловете във ІІ фаза на делбения процес е последица от способа за извършване на делбата и предмет на съдебно произнасяне с решението по втората фаза. Прието е, че В. Д. е получил сумата от 60000лв. срещу запазената му част от наследството и компенсирайки го само до размера на тази част, като с оглед последващото предявяване на иска за делба за Д. липсва основание за задържане на сумата-при предявен иск за делба основанието, на което сумата е била получена, следва да се приеме за неосъществено.
Прието е, че с молбата на Л. К., депозирана чрез процесуалния й представител в първото съдебно заседание след допускане на делбата, е направено искане за присъждане на сумата от 60000лв., със заплащането на която е обосновано искането й за поставяне в неин дял на двата делбени имота и която представлява стойността на запазената част на В. Д. от наследството. Прието е, че претенцията е редовно заявена от съделителката, която е изложила обстоятелствата във връзка със заплащането й за притежаваната от В. В. запазена част от наследството.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
В. решение може да бъде допуснато до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост, когато съществува вероятност същото да е недопустимо с оглед извършената от ВКС преценка за това, както и ако подобен извод следва от изложените от касатора съображения /т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая нито една от двете хипотези не е налице на първо място по причина, че поддържаната от касатора теза касае правната квалификация на заявената претенция с наведени доводи, че формулираните от Л. К. искане и фактически основания не съответстват на дадената от съда квалификация. Според уеднаквената по реда на чл.291 ГПК практика на ВКС /решение №359/16.01.2014г. по гр.д.№1209/2013г. на ІV ГО на ВКС и посочените в него решения, както и решение №140/24.04.2014г. по гр.д.№7325/2013г. на ІV ГО на ВКС/, квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не сочената от него приложима правна норма. След като е сезиран с искане за произнасяне по заявена по предвидения в чл.346 ГПК ред претенция, съдът е длъжен да се произнесе. Извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия в настоящия случая са съобразени с изразеното по реда на чл.291 ГПК становище на тричленни състави на ВКС-налице е отправено до съда искане в писмена форма, съдържащо фактическите обстоятелства, на които се основава, уточнено впоследствие в проведеното на 28.10.2013г. открито съдебно заседание, включително по отношение на петитума, с оглед на което съдът е разполагал с правомощие да се произнесе, квалифицирайки заявената претенция по правилата на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Изложените от въззивния съд съображения касаят посочените от съделителката Л. К. фактически обстоятелства при предявяването на претенцията, което именно представлява произнасяне по предявения иск, включително с оглед обстоятелството, че запазената част на В. Д. от наследството на К. М. е възстановена чрез намаляване на извършеното в полза на Л. К. завещателно разпореждане с дробна част, при което извършеното на 17.02.2011г. плащане не е взето предвид.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.08.2014г. по в.гр.д.№482/2014г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Л. В. К. сумата 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: